Президентът отличи "За гражданска заслуга" 23-ма дисиденти
Държавният глава Росен Плевнелиев удостои 23-ма дисиденти и репресирани от комунистическия режим в България с ордени "За гражданска заслуга" първа степен.
Президентът връчи ордените за приноса им в развитието и укрепването на гражданското общество, за развитие на демократичните институции и защита на човешките права и свободи в България. 12 от отличените получават признанието посмъртно.
"Вие сте доказателство, че нито един политически режим не може да смаже с насилие и терор духовните сили и жажда на българския народ за свобода и човешко достойнство", обърна се Плевнелиев към репресираните от комунистическия режим.
Държавният глава подчерта, че няколко поколения българи са живяли в сянката на ръководения от Москва режим, който е поддържал контрола си чрез репресивния апарат на комунистическата тоталитарна държава, посочват от пресслужбата на президента. Росен Плевнелиев отбеляза, че българското гражданско общество има стабилни фундаменти и е символ на силен морален заряд дори в най-тъмните времена и най-тежките изпитания. Призова да не се забравя историята на българите, отстоявали правата си по време на комунизма.
Отличени на церемонията днес бяха Цонка Букурова, Тодорка Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева, Албена Велкова и Вяра Георгиева (удостоена посмъртно – бел. ред.), които са учредили Движение за самозащита на Русе, огласено публично на 28 септември 1987 г.
Сред наградените е и политикът и общественик Тодор Цанев, излежавал присъда в "Белене" заради опозиционна дейност, който след 10 ноември '89 г. е сред инициаторите за създаването на Съюза на демократичните сили и пръв негов председател. Другите отличени са:
Журналистът Петър Манолов, прогонен в емиграция заради активното си участие в Независимото дружество за защита правата на човека в България;
Зейнеп Келеш – арестувана от Държавна сигурност и експулсирана от България заради членството си в Независимото дружество за защита правата на човека;
Роденият у нас Алфред Фосколо, осъден през 1968 г. при Пражката пролет за разпространението на позив, призоваващ приобщаването на България към свободна Европа;
Сабри Искендер, който е бил секретар на Демократичната лига за защита правата на човека в България – правозащитна организация, създадена през 1988 г. През 1985 г. е бил задържан няколко месеца в арест без обвинение и изпратен в концентрационния лагер на о-в Белене без съд и присъда;
Георги Саръиванов е бил осъден от комунистическия режим по обвинение в саботаж и вредителство, когато е на 23 години. Петият му опит за бягство от затвора успява през 1972 г. Живее 24 години в Западна Германия, а през 1996 г. се завръща в България;
Отец Благой Топузлиев, починал на 20 август 2010 г. в Ню Йорк, е български свещеник, дисидент, един от основателите на Независимото дружество за защита правата на човека. През май 1989 г. заедно с поета Петър Манолов и други членове на дружеството е екстрадиран от страната;
Покойният отец Димитър Амбарев е бил един от създателите на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности заедно с Благой Топузлиев. Бил е говорител на Независимото дружество за защита правата на човека;
Едуард Генов, починал през 2009 г., е един от подписалите откритото писмо до посветената на спазването на Хелзинкските споразумения международна конференция във Виена, известно като Апела на шестимата. Защитавал е изграждането на демократично общество в България;
Писателката, журналист и критик Румяна Узунова, удостоена с орден посмъртно, е направила през 1988 и 1989 г. около 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио "Свободна Европа", "Дойче Веле" и "Гласът на Америка", с които показва непоколебимата си позиция в защита на демократичните ценности;
Посмъртно отличени са:
Покойният Стефан Вълков - защитник на религиозните права на човека и участник в голямата Асеновградската конспирация. Прекарва 21 години в затвора;
Георги Заркин (1940-1977 г.) - журналист и поет, чиито стихове са излъчвани по радио "Свободна Европа", политически затворник, осъждан за писане на контрареволюционна литература, убит в затвора;
Покойният Васил Узунов е прекарал в затворите на комунизма в България над 28 години. Заклеймен от режима заради членството си в Съюза на българските национални легиони и като организатор на младежка "културна и идеологическа група" в гимназията в Чирпан;
Костадин Събев – художник, членувал в опозиционния Младежки земеделски съюз, политически затворник. Държавна сигурност го обвинява във "вражеска конспирация срещу народната власт";
Нури Адалъ, починал през 2004 г., е прекарал 23 години от живота си по затвори и в изгнание заради защитата правата на българските граждани от турски произход по време на комунистическия режим. През 1989 г. е принудително изгонен от България в Турция;
Димитър Влайчев е посветил живота си на борба срещу несправедливостта и липсата на зачитане основните човешки права. Гробът му е неизвестен;
Проф. Йордан Тодоров (1920-1996 г.) е съден в политически съдебен процес за противокомунистическа агитация. Бил е член-кореспондент на Дружеството по хематология и онкология на ФРГ и почетен член на Люксембургското и на Полското дружество по клинична биология.