25 години след 1989 държавното радио и телевизия са най-независими
В началото на прехода презумпцията беше, че българското национално радио и телевизия ще бъдат най-зависими, защото се финансират държавата, но сега виждаме, че те са териториите на най-голяма свобода. С тези думи на проф. Михаил Неделчев и доц. Георги Лозанов започна дискусията "Какво се случи с медиите" от фестивала "25 години след 1989: Къде сме днес" в Червената къща, която се проведе вечерта на 10 ноември и в която участие взеха още Ирен Филева от БНР, Весислава Антонова от "Капитал", журналистът Крум Благов, блогърът Иво Божков и експертът от Факултета по журналистика и масови комуникации доц. Орлин Спасов.
"С последните протести срещу политическите назначения в БНР от 2001 г. журналистите се справиха с прекия политически натиск. Но не се справиха със собствениците", каза Георги Лозанов и посочи изследването на фондациите "Конрад Аденауер" и "Репортер" от миналата седмица, което показва, че само две от водещите частни медии в България – една телевизия и един вестник, се издържат от приходите си, а всеки трети журналист усеща натиск от собственика в работата си. Единственият познат икономически модел за независимост на медиите като информационни предприятия, които се издържат от потребителите си, се разпадна окончателно преди 5-6 години и е очевидно, че в момента те съществуват за търговия с влияние, обобщиха и Лозанов, и един от авторите на проучването - Крум Благов. Влошаването на показателите за свобода на словото, неспособността на медиите да се самоиздържат и навлизането на "Нова българска медийна група" на пазара в България са три събития, които характеризират този последен период.
И докато проблемът с неясната собственост и капитали зад медиите и концентрацията на собственост е един от най-сериозните в България, а залезът на печата е очевиден в глобален аспект, Лозанов посочи, че в аналогично проучване с анонимни анкети сред журналисти преди 10 години 50% от тях са преценили, че са под пряк натиск за сметка на 30% сега. Това не означава, че журналистиката е по-малко зависима, а че в самата гилдия съществува вътрешен срам и по-малко желание за признаване, смята той. "Аз не наричам този въпрос свобода на словото, а автономност на професията – журналистическата професия губи автономност."
След политическия и икономическия натиск ниските професионални стандарти и дори определения като "некадърност" изпъкнаха в дискусията като третия основен проблем на медийната среда в България. В настоящата ситуация на платена публичност в частните медии е въпрос на самата гилдия и нейната самоорганизация колко и каква свободна територия ще отвоюва - около това мнение се обединиха Георги Лозанов, Крум Благов и Весислава Антонова.
От гледна точка на регулацията без сериозна нормативна промяна в медийните закони на този етап нищо повече не може да се направи, смята Георги Лозанов, а Весислава Антонова посочи, че и настоящите изисквания за обявяване на собствеността на печатните медии не се спазват и не се санкционират от държавата. Докато блогърът Иво Божков беше оптимист за финансовото бъдеще на качествената журналистика в интернет, повечето дискутанти не смятаха, че този икономически модел е изяснен в глобален мащаб.
"Ще стане, но не утре, и колкото и особено да звучи думата, българските медии в интернет трябва да станат обект на някаква регулация или саморегулация", каза Георги Лозанов. Дали потребителите трябва да потърсят по-качествен медиен продукт, или медиите трябва да зададат тона и стандарта в непосредственото бъдеще на журналистиката в България, този въпрос от публиката остана неотговорен.