Плевнелиев: 10 ноември е символ, не просто квадратче от календара (допълнена)
Президентът Росен Плевнелиев заяви, че приема 10 ноември 1989 г. като символна дата за началото на демократичните промени в България и я е употребил в този смисъл в изявлението за своя личен спомен от събитията тогава.
Вчера Плевнелиев обяви, че е бил на митинг пред парламента в деня на свалянето на Тодор Живков, което предизвика коментари в социалните мрежи, тъй като тогава митинг нямаше. Ден по-късно държавният глава уточни изказването си в поредица от съобщения в микроблога "Туитър", а след това и на живо при участието си във втория ден на конференцията за прехода, част от събитията под неговия патронаж.
"10 ноември е символ на промяната и на граждански демонстрации, в които участвах и аз. 10 ноември е възприемана като символична дата за началото на прехода, а не просто квадратче от календара", посочва Плевнелиев в съобщение в официалния профил на президентството в "Туитър".
В следващите туитове той обяснява, че след новината с неговия приятел са направили плакати и "спонтанно, без да е нужно някой да ни организира" отишли пред Парламента. "Тогава аз имах смелостта да изляза с ясна гражданска позиция", заявява президентът и продължава, "Отидохме, за да изразим публично реакция и позиция! С нашите плакати! И не бяхме сами! Това е историята ми, която днес се опитват да обърнат срещу мен, както се опитват да подменят и истината за 25-те години преход".
В последният си туит по темата Росен Плевнелиев дава препратка към сайта на президентството, където е качено пълното му слово от откриването на международната конференция на тема "Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещето".
"И нека тези, които сега иронизират, да кажат как са реагирали на тази новина.Всички тях поздравявам с вчерашната си реч", пише държавният глава.
"Удобно се обсъжда датата, вместо позицията"
Няколко часа по-късно държавният глава коментира темата отново, заявявайки, че общественият дебат удобно се е завъртял около датата, вместо около позицията.
"Аз съм имал своята позиция и съм я отстоявал. Имал съм и разбирането и спонтанното усещане, че това е важно, млад човек, студент... Важно е не какво казваме, а какво направихме в годините на прехода...Не разказвам историята, за да се правя на герой или дисидент, какъвто нямам претенции да бъда", каза той.
Плевнелиев отговори на въпроса по време на т.нар. президентски час в конференцията "Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещето", която е част от поредицата събития в инициативата "25 години свободна България". В него той участва заедно с колегата си президента на Унгария Янош Адер и двамата коментираха прехода и ефектите в двете държави. Именно в първия ден на конференцията вчера пред журналисти Плевнелиев разказа спомена си.
Днес президентът отбеляза, че в последните часове всички се занимават с него и поне една цел е постигната - да се говори за прехода.
"Когато ме питат за 10 ноември - аз не го разбирам като конкретна, а като символична дата - начало на нещо ново, начало на прехода. И дали се е случило на 10, 12 или на 18 за мен няма голямо значение", обясни президентът. Допълни, че се извинява на тези, които са избрали да гледат конкретно посочената дата. "По-важното е друго. Моят 10 ноември е този - разбрах по радиото, от тапетите направихме два плаката - "Съд за виновниците" и "Дворците на БКП да станат болници и училища", и отидохме пред Народното събрание. Там нямаше организиран митинг и хора с микрофони и мегафони, но няма да забравя - хората, на които се опитвахме да връча единия плакат - не го вземаха", каза той.
На въпрос дали неговият 10 ноември е бил 14 декември, Плевнелиев каза че според него е по-рано и че е обсъдил с приятеля си, според когото е било на 18 ноември, но повтори, че това няма такова значение.
Унгарският му колега пък обясни, че вестта за падането на Берлинската стена го е заварила в къщи пред телевизора, където гледал какво се случва.