Заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева очаква да се стигне до съгласие по всички спорни въпроси в проектозакона за училищно и предучилищно образование, внесен от ГЕРБ. С интервю за вестник "Стандарт" Кастрева посочва някои от тях: са за самостоятелната форма на обучение, за видовете институции, за учебните програми за всеки общообразователен предмет, които се предлага да са за етап от обучението, за подкрепящата среда и децата със специални образователни потребности, за финансирането от държавния бюджет на децата и учениците, които се обучават в частните детски градини и училища.

Според Кастрева законът е добре разписан, а дебатите по текстовете са доказателство, че има въпроси, които са обществено чувствителни и никога няма да съберат абсолютната подкрепа на цялото общество. "Нашата задача е да работим за обществения интерес, да защитим правата на децата и издигнем обществения престиж на учителската професия", подчертава образователният зам.-министър.

Тя коментира, че ако се приеме домашното обучение от 1 клас, трябва да има строго регламентирани инструменти, които да гарантират обхвата на всички деца и качеството на образованието, което те ще придобият, както и инструментариума, с който това ще бъде мерено. 

Според Кастрева е необходимо прецизиране на всички учебни програми. "Много често се използва терминът "олекотяване" и това е точно така. В настоящата учебно-изпитна програма по български език и литература за държавни зрелостни изпити са предвидени около 100 творби. Нали се досещаме, че това е прекалено много? Това наистина е свръх усилията на децата ни за учебните часове, предвидени за това учебно съдържание", заяви тя. По думите й учебниците трябва да развиват мисленето на децата, умението им да вземат решение, да наблягат на практичността на знанието и неговата приложимост.

Кастрева коментира и заложените в законопроекта стандарти за управление на качеството и за инспектиране. "Предстои не само разработването на държавните образователни стандарти, но и тяхното обществено обсъждане, което включва и въпроса за рейтинга на училищата. В рейтинга за качество трябва да се заложат измерими показатели. При всички случаи е важно той да бъде обвързан и с финансирането", казва зам.-министърът по образованието.

Тя обяснява, че в новия закон се запазва класическият вариант на делегираните бюджети - единен разходен стандарт на брой ученици, но за сметка на това има добавки, които са от изключителна важност. По сумите на Кастрева външната, обективна оценка на качеството на образованието ще се отрази като допълнителен елемент във формулата за финансиране на училищата. "Ще се предвиждат средства както за най-добрите, така и за училищата с ниски образователни резултати, които следва да се изразходват целево за преодоляване на установените пропуски от външното оценяване", казва Кастрева.

Образователният зам.-министър обявява, че през октомври е приет първият план за изпълнение на стратегията за развитие на педагогическите кадри, като предстои актуализиране на учебните програми на висшите училища за усъвършенстване на подготовката на студентите в педагогически специалности. Според Кастрева една от важните стъпки е приобщаването на младите учители в новата среда, като се предвижда финансово стимулиране за образователни институции, които наемат млади учители, както и обучения за директори за ефективна работа с млади учители. По думите на Кастрева е важно разработването на програма за наставничество, защото е стресиращо влизането от университета в реална работна среда.