Учени от БАН създадоха карта на диалектите на българския език, която обхваща цялата българска езикова територия и включва аудиозаписи и описания на отделните говори, съобщиха от института по български език.

Картата отразява над 60 диалекта, а само с един клик тя "проговаря". Над 30 са записите, направени от специалисти диалектолози, които са записвали хора в отделни региони в страната. Включени са и Беломорието, Македония, Северна Добруджа и Западните покрайнини.

За да бъде аудиокартата по-подробна, всеки, който желае може да изпрати личен запис на диалектен говор, който да допълни езиковото многообразие на Картата на диалектната делитба на българския език, съобщават от Института по български език към БАН. Необходимо е да се запише звуков файл на човек, говорещ на специфичен диалект за даден регион, и да изпрати запис чрез онлайн платформата http://dcl.bas.bg/forum_dialekti/, а след като бъде проверен от учените, може да бъде включен към модерната карта. От института препоръчват записите да бъдат с дължина до 5 минути и поставят условието, че говорителите не трябва да са напускали мястото, за което е характерен съответният говор.

Екипът е работил по Картата на диалектите на българския език повече от година, но данните, включени в нея, са плод на многогодишната работа на много учени. Картата има висока научна стойност. Тя представя целия набор от български диалекти и дава възможност да бъдат разгледани най-ярките им фонетични, граматични и лексикални особености, се отбелязва в съобщението.

Подробната аудиокарта може да се разгледа на адрес http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/.

Картата разделя българските говори на източни и западни, а граница между двете говорни територии е ятовата изоглосна зона. Тя образува изоглосен пояс, който е изграден от цял сноп от изоглоси на територията от устието на в. Вит до Солун. Изоглосата е мислена граница, която очертава географското разпространение на дадено езиково явление и според вида му може да се разглеждат фонетични, акцентни, лексикални, морфологични и синтактични изоглоси. Ятовата граница е фонетична изоглоса и е една от най-важните за класификацията на българските диалекти. Тъй като тази ятова зона е много обширна и на места достига площ от 100 км, тя е разглеждана от учените като самостоятелна, т.е. като трета. В нея попадат диалекти като белослатинско-плевенския, тетевенския, ботевградския, пирдопския, панагюрския, елинпелинския, ихтиманския, чепинския, разложкия, бабяшкия, гоцеделчевския, петричкия, серския и солунския.

Източните говори се делят на североизточни и югоизточни. Към първите се включват мизийски, балкански и подбалкански говори, а към вторите - източнорупски (странджански и тракийски), среднорупски (родопски) и западнорупски говори.

Западните говори също се разделят на две групи – северозападни и югозападни. Северозападните са изградени от същински севернозападни (западномизийски) и крайни северозападни говори, а югозападните се делят на същински и крайни югозападни говори.