Стратегията за съдебната реформа, решение на казуса с прехвърлянето на вноските за втора пенсия от универсалните осигурителни фондове в НОИ, преустройството на спецслужбите и административната реформа в МВР, новият закон за предучилищното и училищното образование, връщането на стария модел на управление на Сметната палата.

Това ще са приоритетите на управляващото мнозинство за новия политически сезон. Депутатите ще открият втората си пленарна сесия на 14 януари, сряда.

на коалиционните партньори ГЕРБ и Реформаторския блок е свързана с решението на парламента от миналата година да се даде възможност на осигуряващите, родени след 1 януари 1960 г., да избират къде да отива вноската им за втора пенсия - в универсален фонд или в Националния осигурителен институт (НОИ). Определянето на реда и начина, по който това да става, беше оставено на Министерския съвет.

Въпреки недоволството на Реформаторите, премиерът Бойко Борисов и ГЕРБ едва ли ще направят крачка назад, но са склонни да се мисли за вариант, при който прехвърлянето в НОИ да става пак по индивидуални партиди. Така, ако някой е решил да прехвърли вноските си в НОИ, ще има възможност след време отново да избере частен пенсионен фонд.

Разговорите по този въпрос в мнозинството тепърва предстоят, а финансовият министър Владислав Горанов даде срок до края на март, когато трябва да е готова и останалата част от пенсионната реформа, като това с колко ще се увеличава възрастта за пенсия и на какъв интервал от време, така че да се изравни възрастта за пенсиониране на жените и мъжете, каквото е изискването на Брюксел.

Не по-малко спешна е и

В края на януари депутатите ще разгледат внесената от правителството Стратегия за съдебна реформа, която предвижда мащабни промени в Закона за съдебната власт, които да разделят Висшия съдебен съвет на две колегии - на прокурорска и съдийска. Както и да доведат до цялостна промяна на кадровото управление на системата - като се започне от образованието на магистратите до повишаването и наказването им.

Целта на всички промени се формулира в стратегията като постигане на гаранции за независимостта на съда. Работна група вече подготвя промените в закона за съдебната власт, които се очаква да бъдат внесени до края на март.

С тях Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) ще запази частично възможности за използване на специални разузнавателни средства (СРС), ГДБОП ще бъде върната в МВР, а президентът отново ще назначава главния секретар на МВР, с което ще се даде възможност за смяна на сегашния Светлозар Лазаров. Премиерът Бойко Борисов обаче даде да се разбере, че не е привърженик на смяната на Лазаров и Владимир Писанчев като шеф на ДАНС, чиято оставка беше поискана от Реформаторския блок.

Управляващите възнамеряват най-после отново да започнат работата по

– устройственият закон за управление и анализ на разузнавателните данни, както и останалите три нови закона - за Националната служба за охрана, за Национална разузнавателна служба и за военното разузнаване. Пакетът от четирите закона беше внесен в миналия управленски мандат на ГЕРБ след настояване на президента Росен Плевнелиев, който свика нарочно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Те обаче успяха да минат само на първо четене, а заради подадената оставка на първия кабинет "Борисов" не остана време за окончателното им гласуване.

Партньорите им от Реформаторския блок пък лансират сливане на цивилното и военното разузнаване в Държавна агенция "Разузнаване" - проект, който също отлежава от мандата на ГЕРБ.

Предстои да бъде направена и друга промяна от предишното управление на ГЕРБ - колегиалната форма на управление на Сметната палата от кабинета "Орешарски" да бъде заменена от тричленен ръководен състав - председател с двама зам.-председатели.

Сегашният шеф на одитната институция Лидия Руменова, която е посочвана за автор на действащия закон, приет по времето на БСП и ДПС, обяви, че

за тази година. Обществени пари ще влязат в "зоната на здрача" с новия закон, заяви още тя.

Шефът на бюджетната комисия и основен вносител на новия закон Менда Стоянова пък обвини Руменова, че защитава статуквото, което работи за разпределяне на бюрократичен апарат по квотно-партиен, а не по професионален принцип.

След като в предишния си управленски мандат ГЕРБ не успя да прокара новия закон за предучилищното и училищното образование, сега той отново е на дневен ред с леки промени. ГЕРБ го внесе, като се отказа от спорни текстове - като задължителната предучилищна занималня за 4-годишните деца. Предвижда се домашното образование да бъде позволено със закона, а училищата да определят учебните си програми.

В проекта е запазена и новата образователна структура - основното образование да е до седми клас, а гимназиалният етап да е разделен на две - до десети клас, когато всеки ще може да завърши училище и ще получи удостоверение и до 12-ти клас, когато на края ще има матури. Част от оценките в училище да бъдат от работа по проекти. В закона е записана и възможността оценките от националните изпити след седми и десети клас да са в точки, а не по шестобалната система. 

В следващата пленарна сесия парламентът трябва да се занимае и с подготвените от Министерството на здравеопазването

Пакетът от медицински услуги, който заплаща НЗОК, се разделя на основен и допълнителен, като се дава възможност допълнителният пакет да се осигурява и чрез доброволно здравно осигуряване, са предлаганите промени. Конкретните медицински дейности, които ще се включват в пакетите, ще продължат да се регламентират, както и досега, с наредба на министъра на здравеопазването.

здравеопазването е много тежко положението, казва още той.

Важно е да се създаде електронната здравна карта, за да се знае от какво се нуждаят хората във всеки регион и от там да тръгнат реформите, "а не на сляпо", коментира преди дни депутатът от ГЕРБ Владимир Тошев.

но не толкова мащабен преди предстоящите наесен местни избори. Вероятно ще бъде увеличен или премахнат преференциалният праг за пренареждане на листата с общински съветници. Според сегашните правила 7% от гласувалите за определена листа биха могли да изстрелят на предна позиция всеки кандидат, но както на парламентарните избори - ако в бюлетината няма посочен предпочитан кандидат, преференцията се брои за водача.

Председателят на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов напоследък се обявява за задължително гласуване - въпрос, по който ГЕРБ и президентът искаха провеждане на референдум, както и за мажоритарен избор на депутати и за електронно гласуване. Исканията за допитването - на президента и на над 500 000 души, бяха отхвърлени от миналия парламент. Преди дни премиерът Бойко Борисов обаче се обяви против задължението да се гласува.