Лабораторията на Костов: България ще става все по-удобно предмостие за терористични удари срещу Европа
Тероризмът ще се засилва в европейските страни с големи мюсюлмански малцинства, а войните на или срещу тероризма ще предизвикат нови и нови напрежения, като на този фон България ще се превръща все повече в удобно предмостие за логистика и организация на удари срещу Европейския съюз. Това са част от изводите в извънредния доклад "Тези за риска от тероризъм" на Лабораторията за управление на рискове към Нов български университет, чийто директор е Иван Костов.
Докладът отчита терористичното нападение в редакцията на "Шарли ебдо", като го поставя в контекста на увеличаващите се провокации между различните общности и във веригата публични екзекуции – "Шарли ебдо" и митинг – мюсюлмански контрамитинги, и отчита, че тя има свойството на самоусилване. "В най-уязвимите страни от ЕС се генерира най-яростният екстремизъм", се посочва в документа, който отчита, че сред най-фанатизираните радикални ислямисти има много европейски граждани.
Посочва се и тенденцията в последните години радикалните ислямисти да водят войни за територии срещу арабските режими, които си партнират със западните демокрации, както и войни за радикализиране на умерени мюсюлмани. Според доклада тероризмът ще се засилва в европейските страни, защото интеграцията на мюсюлманските малцинства там е предимно неуспешна, задълбочават се фрагментацията и отчуждението, а тази тенденция се засилва от вълните емигранти, прогонени от войните от Северна Африка и Близкия изток.
"Задълбочаващата се социална и стопанска деградация на крайграничните територии на България и масовите нарушения на границата от нелегални имигранти ще ни превръщат все повече в удобно предмостие за логистика и организация на удари срещу ЕС; в предмостие, което е "мека цел" – незащитено от терористични удари", се посочва в доклада.
Според доклада идеите за промяна на управлението на риска от тероризъм трябва да бъдат радикални. "Ние тук, в Европа, трябва да си дадем сметка, че либертарианската глобализация фактически се чете от останалите като амбиция велики култури да бъдат лишавани от мястото им на световната историческа сцена и огромни националности – от техния начин на живот и шансове за развитие. Това няма как да бъде наложено и никога няма да бъде прието. Нашата цивилизация трябва да спре пред чуждите врати, защото зад тях я чака сценарият на Самюъл Хънтингтън за сблъсък на цивилизациите", се изтъква в доклада.
Според него войната срещу тероризма трябва да бъде спечелена чрез елиминиране на радикалния ислям като политическа идеология, а това трябва да започне от най-авторитетните в света религиозни водачи на мюсюлманите, които да направят мирен прочит на Корана.
Според доклада самите мюсюлмански държави и политическите и духовните лидери са тези, които могат да фокусират точно усилията и да разграничат радикалните ислямисти от умерените мюсюлмани.
"Демокрацията е власт на мнозинствата, които уважават малцинствата, но не дотам, че да променят себе си", пише в документа, според който трябва да се отхвърлят всички опити от страна на малцинствата да искат промяна на културата и традицията на мнозинствата. Според доклада малцинствата трябва да бъдат интегрирани, но "реална интеграция има, когато личният принос за общото благо и приходите на държавата е сравним (или е близо до) със средния на останалите граждани". "Необходимо е да се изостави представата за интеграция на малцинствата като консумиране на права за безплатно образование и здравеопазване, за социална и пенсионна издръжка и евтини общински жилища", пише още в доклада.
Според него "т.нар. български етнически модел не е европейската мултикултурност", а е родствен на комунистическия модел на формиране на елит на малцинствата, който след падането на Стената "капсулира мюсюлманското малцинство в паралелна общност, която е политически организирана от собствена партия". Според автора българският политически модел е светски като европейския, но е враждебен на опитите за пълноценно включване на етно-религиозните общности, а мнозинството откупува социалния мир на всички равнища, особено чрез социални придобивки.
"У нас демокрацията позволява устойчивото възпроизводство на т.нар. български модел, който трябва да бъде напълно заменен с модел на етно-религиозна търпимост и съжителство, но на основата на върховенство на закона, без изключения, и меритокрация, т.е. всеки следва да живее в зависимост от своите способности и таланти, от приноса си в обществото, а не защото има един или друг произход или вяра", заключава документът.
Според доклада демокрацията е политически инструмент, който не е предназначен да възпира тероризма, а ефикасността му при решаването на етно-религиозни конфликти е несигурна.