Президентът подписа указа за назначаване на Лозан Панов за председател на ВКС
Президентът Росен Плевнелиев подписа указа за назначаването на Лозан Панов за Председател на Върховния касационен съд, съобщиха от администрацията на държавния глава. Указът е издаден, след като по-рано днес Плевнелиев се срещна с новоизбрания председател на едно от най-важните съдилища.
Висшият съдебен съвет избра Панов за председател на ВКС на 29 януари, а след избора неправителствени организации и съдии призоваха президента да проведе публични консултации, преди да реши дали да издаде указа за назначаването му. Мотивите им бяха липса на яснота за критериите, по които ВСС направи избора и съмнения за равнопоставеността на двамата кандидати за поста и за тайната на вота при гласуването.
На срещата съдия Панов е декларирал, че ще отстоява принципа за независимост на съдиите и е поел ангажимент да работи активно за продължаване на реформата в съдебната система. От президентството посочват, че държавният глава и екипът му са проследили цялата процедура за избор на председател на ВКС. "Неправителствени организации, магистрати и всички членове на ВСС имаха възможност да изразят становище, да поставят своите въпроси и да получат отговори. Кандидатурите бяха публично известни месеци преди ВСС да избере председател на ВКС. През този период всички заинтересовани можеха да изразят своята позиция", се посочва в съобщението. От президентството припомнят, че непосредствено преди избора Плевнелиев призова всеки, който има отношение по темата, да изложи своите аргументи "за" и "против" кандидатите, а до момента не са били изнесени аргументи и факти срещу някой от двамата кандидати.
"Изразени бяха критики единствено по отношение на самата процедура, но не и относно качествата на който и да е от двамата кандидати. Държавният глава е доказал, че в основата на неговите решения при назначенията във висши държавни органи стоят професионалните и нравствените качества на кандидатите, както и обществената оценка. Винаги, когато е имал аргументи, президентът се е противопоставял на безпринципни назначения", се казва в съобщението.
В него се посочва, че Конституцията на Република България предвижда споделена компетентност на президента и на ВСС при първо предложение за назначаване на председател на ВКС. "Тази споделена компетентност обаче не означава, че президентът може да изземе решаващата роля на ВСС и да откаже назначаването, без да има каквито и да било аргументи. Евентуален отказ на президента да назначи предложения кандидат трябва да бъде мотивиран с факти, поставящи под съмнение професионалните и моралните качества на кандидата или способността му да се справи с поста, за който е избран", се посочва в мотивите за подписването на указа. Изтъква се и че неподписването му сега ще върне процедурата за избор на председател на ВКС в началото, а при следващ избор Конституцията вече задължава държавния глава да подпише избрания кандидат, "който и да е той, без значение дали притежава или не необходимите професионални и морални качества".
Държавният глава казва, че "организацията на който и да е начин на избиране на кандидата – електронно или с бюлетини, не би следвало да представлява някакъв проблем". Според него не е имало пречка гласуването да бъде с бюлетини, за да се изчистят всякакви съмнения за независимия избор. "Това би довело до много по-висок начален кредит на доверие към избрания кандидат и към съдебната система като цяло. Въпреки това, държавният глава не смята за правилно да откаже назначение, като стъпва единствено на недоказани хипотези", се посочва в мотивите, като се изтъква, че в едно демократично общество всеки има право да изразява мнението си, "но също толкова важно е оспорването на определено решение да почива на убедителни доводи".
В съобщението от президентството се посочва, че няма как хем да бъдат спазени принципите за тайната на вота (това бе основен аргумент в полза на несъстоялото се гласуване с бюлетини – бел. ред.), хем за публична аргументация от всеки член на ВСС за кого е гласувал. "Освен това е въпрос на конституционна уредба кое да бъде предпочетено – тайната на вота или публичната аргументация, за да се отговори в най-голяма степен на обществения интерес", пише още в мотивите.
"Подписвайки указа за назначение, президентът ще очаква от избрания председател на ВКС да отстоява принципа за независимост на съдиите и да работи активно за провеждане на съдебната реформа", се посочва в съобщението от президентството.
Същевременно, в ефира на Би Ти Ви, началникът на кабинета на президента Екатерина Захариева защити издаването на указа за назначаване на Лозан Панов, като заяви, че той е направен след внимателно проследяване на цялата процедура.
"Президентът не се притеснява да отваря фронтове", каза Захариева. Тя припомни, че Плевнелиев не винаги се е съгласявал с всички назначения и даде пример с отказа за назначаване на Венета Марковска за конституционен съдия. "Тогава, когато има ясни доказателства и факти, той не се притеснява да действа", заяви Захариева и изтъкна, че в случая упреците са били към част от процедурата по избора.
"За съжаление в България понякога сами си мътим водата", заяви още началникът на кабинета и направи връзка между назначението на Панов и съдебната реформа, като изтъкна, че колкото повече се бави тя, "ще страдаме всички".