АБВ предлага закон за защита на гражданите при свръхзадлъжнялост

АБВ предлага закон за защита на гражданите при свръхзадлъжнялост

АБВ предлага закон за защита на гражданите при свръхзадлъжнялост
АБВ предлага закон за защита при свръхзадлъжнялост на гражданите, позволявайки им да получат втори шанс или разпространеното в други европейски практики - "Fresh start". "Целта на проекта е да бъдат защитени гражданите при влошена икономическа среда, при неудачи от личен житейски характер, при неудачи като стопанска инициатива", посочи зам.-председателят на групата на АБВ Кирил Цочев.
Той обясни, че законът цели да даде възможност за реабилитация на т.нар. вечни длъжници те да се ангажират отново в общественополезна дейност и това да е в обществен интерес.
Закон за личния фалит подготвяше и правителството на Пламен Орешарски, но така и не се стигна до внасянето му в парламента.
Държавата да осигурява втори шанс на бизнесмени, фалирали по независещи от тях обстоятелства, като им дава възможност да уредят задълженията си в рамките на максимум 3 години, записаха в управленската си програма управляващите партии. Те трябва да бъдат почтени предприемачи, тоест да нямат данъчни и осигурителни нарушения. Същевременно властите да правят превенция на подложените на риск от фалит предприятия, включително чрез въвеждането на кредитен или финансов омбудсман.
"Основен принцип на гражданското право е, че длъжникът отговаря с цялото си имущество. Длъжникът физическо лице за разлика от търговските дружества, дори след осребряване на цялото му имущество, не се освобождава от непогасените задължения. Тези задължения продължават да растат, като няма реални изгледи кредиторите да бъдат удовлетворени в бъдеще. Така значителен брой хора изпадат в бедствено положение като "вечни длъжници" - състояние, което ги прави безполезни за обществото и за стопанството в частност", посочват в мотивите си вносителите.
Защитата на закона няма да се отнася до недобросъвестни граждани – хора, които умишлено фалират, които вземат кредити без намерение да ги върнат или такива, които са извършили умишлени престъпления, уточни Цочев.
Предвижда се свръхзадлъжнелите граждани да могат да се освободят от дълговете си при определените в закона условия. За целта длъжникът трябва да обяви пред съда, че е свръхзадлъжнял и да декларира цялото си имущество и доходи, като по този начин ги предоставя на разположение на кредиторите за удоволетворяване на вземанията им. Предпоставките за допускане на защитата са: съотношението между активите и пасивите на длъжника безспорно да показва, че с осребряване на имуществото и с разумно очакваните доходи за следващите три години е невъзможно да бъдат погасени задълженията; длъжникът да е добросъвестен - да не е изпаднал в свръхзадлъжнялост в резултат на извършено от него умишлено престъпление, преднамерено, като е поел задължение без намерение да го изпълни или за да увреди кредитор, или е свръхзадлъжнял поради разсипничество.
Защитата от свръхзадлъжнялост се допуска в охранително производство пред районния съд. Съдът не проверява истинността на декларираните обстоятелства. Тази възможност е предоставена на кредиторите.
Предвидено е създаването на особен регистър, който да се води от Агенцията по вписванията. В регистъра се обявяват молбата за защита, приложенията й, всички изменения в обстоятелствата (недекларирани имущества, новопридобити такива, допълнителни доходи, непосочени кредитори и длъжници и др.)
След изтичането на 3 години от обявяването на молбата всички необезпечени задължения на длъжника се погасяват.
Когато длъжникът не е имал право да получи защита, поради недобросъвестност или защото не е свръхзадължен по смисъла на закона, всеки кредитор може да поиска отмяна на решението за поставяне под защита. Кредиторите могат да поискат отмяна на решението за защита, ако длъжникът не е декларирал имущества и доходи, както и ако неправомерно се е разпоредил с такива имущества и доходи.
След подаването на молбата последващите действия се развиват без участие на длъжника и без административна намеса от държавен орган. Единственото, което е длъжен да прави длъжникът, е да съхранява декларираното имущество и да декларира новопридобитите активи, както и да внася доходите, които надвишават несеквестируемите, в особена сметка.
В 10-годишен период от обявяването на молбата длъжникът е ограничен в правата си. Той не може да бъде учредител на търговски дружества, управител, член на съвета на директорите, на управителен и надзорен съвет, както и на управителни и надзорни органи на кооперации или организации с нестопанска цел. Тези ограничения отпадат, ако длъжникът изплати задълженията си, макар и погасени.
Предвидена е и забрана за кредиторите да притесняват длъжника, да искат изпълнение или изменение на правоотношенията.