Дебатите за висшето образование: "Кръвен данък на неолиберализма" и "да усвоим едни пари от Европа"
Парламентът прие стратегията за висше образование с подкрепата на всички партии, но без изказвания по същество. Преобладаваха популистки мнения като "изтичането на мозъци", което било "кръвен данък на неолиберализма", както и за средствата, давани на Университета по библиотекознание и информационни технологии.
В крайна сметка част от изказващите се потвърдиха, че документът не е изцяло изпипан, но "трябва да усвоят едни пари от Европа". Стратегията беше подготвяна от просветните министри Анелия Клисарова, допълнена от Румяна Коларова и предложена на Народното събрание от Тодор Танев, за да може Брюксел да одобри новата програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (2014 - 2020).
"Не мога да не кажа, че процесът на обсъждания анализ на стратегия за развитие на висшето образование беше изключително динамичен и много ползотворен", каза Снежана Дукова от ГЕРБ и добави, че според нея един от най-важните въпроси е този за достъпа и за желанието да се увеличи броят на завършилите висше образование. По думите й няма стратегически документ, който да е 100% идеален, и уточни, че той е отправна точка за нов Закон за висшето образование.
Дора Янкова от БСП критикува, че в документа има повече количествени измерители, отколкото качествени. За пример посочи, че до 2020 г. трябва да бъде увеличен делът на хората, завършили висше образование, но не се уточнява какво ще учат и какво ще бъде нивото на техните знания. Все пак тя каза, че левицата ще дадат подкрепата си.
"Тези дечица, които получават награди, не остават да учат у нас, и отиват в чужбина", каза Станислав Станилов от "Атака" и добави, че това е един кръвен данък, който неолиберализмът взимал от българите. Според него това е поредният тривиален документ, който Европейският съюз иска да направи, и ние ще направим. Като пример посочи провалът на десетилетието на ромското включване, което по негови сметки е 1 млрд. лева.
Според Методи Андреев от ГЕРБ в Университета по библиотекознание и информационни технологии имало много повече програми, които се изпълнявали, спрямо Университета за архитектура, строителство и геодезия и Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Финансирането на някои висши учебни заведения е извадено пред скоба", смята той и попита защо тази година същият университет имал 20% ръст в бюджета си. По думите му също така трябвало да се стимулира с бонуси работата на академичните кадри, а влизането в университет да е трудно, а не излизането, както е в момента.
Депутатът от Реформаторския блок Вили Лилков също подкрепи документа, но препоръча в него да се обърне внимание и на спорта, защото тази дума в момента нито веднъж не се срещата. Съпартиецът му Борислав Станимиров пък препоръча и включването на мерки за проблема с плагиатстването.
В крайна сметка стратегията беше приета с гласовете на всички осем партии - 123 гласа, и един "въздържал се" от Патриотичния фронт. Депутатите допълниха документа с точка, с която се вменяват на държавата за създаването на мерки, с които да привличат децата на емигрирали българи в български университети.