... Легията на Раковски, боевете на българските доброволци в Белград, заговорът в Търново, който показваше, че размирният дух прониква и в самата България, всичко това озадачи силно турското правителство и му показа нуждата да следи от по-близо раздвижването на българския народ. Още в 1863 г. то уреди една шпионска служба между българите в империята и сред емиграцията в съседните страни.

На чело на тая служба бил поставен един полски евреин, Шнайдер ефенди, който имаше за свой помощник някой си Жоли, фалшификатор на руски банкноти. В шпионската мрежа влизали и някои поляци. Поляците гледаха на Турция като на техния естествен съюзник срещу ненавистната им тогава Русия, а на българското революционно движение като на заговор на руския царизъм. Може би това да е улеснявало, покрай другото, тяхното участие в такова едно дело.

Надеждите на турското правителство, че поляците, като близки по вяра и език на българите, ще могат да узнават по-лесно техните тайни, останали обаче излъгани. Несполучлив бе и опитът, който турците направиха след нахлуването на четите през 1867 г., когато изпратиха шпиони от разни народности в Румъния, за да следят емиграцията. Тогава се породила идеята да се повери шпионската служба между българите на българи. За тая цел великият везир се отнесъл до един познат българин в Цариград, добре познат на турските власти, Манол ефенди, виден участник в унията на Драган Цанкова. Преди да приеме направеното му предложение, Манол ефенди поискал да се съветва с д-р Маркович, също един от водителите на униатското движение, и с Теофан Райнова, търговец в Цариград. След съвещание помежду си те решили да влязат и тримата на служба при турците и употребят получените от тях пари за помагане на българското революционно движение. Мисията да шпионира уж българските дейци в Румъния прие върху себе си Райнов. През есента на 1868 г. той пристигна в Букурещ.

Теофан Райнов, роден в 1837 г. – същата година, в която е бил роден и Левски – беше син на Райно Попович, прочутия през Възраждането учител в Карлово, при който се учиха толкова знаменити българи, между които Раковски и Гаврил Кръстевич. Ако бе слушал съветите, които баща му дава на децата в своята тъй мъдра книга, назована "Христоматия или Благонравие", Теофан щеше да бъде един човек пълен със скромност, разум и чинопочитание. Но природата му бе го създала с немирен дух и вкус към приключения.

Във Виена, дето го виждаме най-напред чиновник в една търговска кантора и сетне самостоен търговец, той се сношаваше с емигранти от разни страни, които мечтаеха за освобождение на отечеството си и правеха заговори за революции. Той бе увлечен и от техния национален романтизъм и от левичарските им идеи. П. Матеев разказвал, че в 1860 г. видял го в о. Малта в една дружина от доброволци, която отивала да се присъедини към Гарибалди за похода му към Неаполитанската монархия. Но това може да е една легенда. Положително за Теофан Райнова знаем само, че в 1862 г. той водеше преписката с кръга на Раковски в Белград от страна на една група български родолюбци във Виена, които искаха да помогнат парично за образуването на Легията. Тогава Раковски изпрати в австрийската столица Ив. Касабов, който получи от Райнова 2000 минца, от които 1500 били от него, а 500 от Паница и А. Михайлов. "Даде ми ги в една чантичка - пише Касабов - и ми каза: "Върви в Белград, предай ги на Раковски, пригответе добре святото дело, а отпосле ще има да се проводат още пари."

Когато Райнов пристигна в Букурещ, естествено бе той да потърси стария си приятел, тогава видна личност в революционното движение, разкри му мисията си и се съветва с него как най-добре да се употреби за народното дело сумата, добита от турците. Нуждата да се поддържа революционния печат изпъкваше най-напред. Райнов даде 300 лири на Касабова, който с тая помощ пое върху си по-нататъшното издаване на "Народност", който иначе щеше да спре поради липса на средства.

Щедростта на Райнова не се спря тук. Той даде 100 лири на Добри Войникова за неговата "Дунавска зора" и една непозната сума на един букурещки вестник на френски език, който защитаваше българското движение. Но най-бележитото дело, извършено от Райнова с донесените от него пари, беше изпращането на една българска мисия до големите водители на чуждия революционен свят.