Съдия Панова: Прокуратурата да обясни по-добре защо изземването на кореспондеция трябва да става без съд
Прокуратурата трябва по-добре да обоснове искането си кореспонденцията да бъде изземвана без разрешение от съда. Това е становището на заместник-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Павлина Панова, която е и ръководител на наказателната колегия в съда в интервю за в. "Сега".
Сред внесените и приети на първо четене преди около месец предложения на главния прокурор Сотир Цацаров за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) беше и идеята - "в неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство" да могат да "извършат задържане и изземване на кореспонденция" без предварително разрешение на съд, като протоколът за изземване на кореспонденцията да трябва да бъде представен пред съд за последващо одобрение до 24 часа.
За това предложение липсваха подробни мотиви, а според юристи това би нарушило гарантираното от конституцията право на неприкосновеност на кореспонденцията.
Панова, която е присъствала на обсъждането на промените в парламентарната правна комисия, заявява, че "пред депутатите главният прокурор обясни, че основната цел на прокуратурата са пратките, а не документите. Изземването на кореспонденцията е дълбоко навлизане в личната сфера, каквито са и обискът и претърсването. До момента има възможност всички други способи за събиране на доказателства, освен изземането на кореспонденция, да се извършват в условията на неотложност и съдебното разрешение да се иска после", заявява заместник-председателят на ВКС и уточнява, че законодателят е имал дълбок смисъл, за да уреди нещата по начин.
"Все пак при неотложно изземване на кореспонденцията с нея може да се свърши всичко до съдебното разрешение или отказ. Така изземващият може да узнае цялата информация, която го интересува, и след това съдебното одобрение вече няма смисъл. В мотивите за искането на промяната ми липсва дълбокото обосноваване на причината. Законодателят трябва да поразсъждава кое е наложило тази разпоредба да се различава от всички други способи за събиране на доказателства. Трябва да сме много прецизни, когато пипаме тази норма", смята още Панова.
Прекалено много органи искат разрешения за ползване на СРС
Заместник - председателят на ВКС казва, че по делата, които стигат до последната инстанция няма много случаи на доказателства, получени със специални разузнавателни средства. По думите й липсва статистика, която да покаже, че прекалено много се искат разрешения за използване на СРС, но незначителна част от тях влизат като доказателства по делата.
"Отделен е въпросът дали имат някаква стойност за доказването. Важно е дали останалите СРС-та се унищожават, изготвят ли се своевременно доклади за тях до председателите на съдилищата, които са разрешили прилагането им. За това трябва да следи Националното бюро за контрол на СРС-тата. Прекалено много служби в държавата имат правото да искат използване на СРС-та", заявява Панова.
Тя изразява надежда скоро бюрото, оглавявано от Бойко Рашков да излезе с доклад и статистика. "Това би дало ясна картина има ли някъде нарушения, пропуски, прекалено много ли са исканията и за какви цели, и от кого. Нямам достъп до такава информация. А би било полезно и за магистратите, и за обществото да си направи изводи за това дали тази скъпоструваща дейност се използва целесъобразно", казва още Панова.
От интервюто й става ясно, че тя е по-скоро скептична и за друго предложение на прокуратурата за промени в НПК - разрешение за използването на СРС-та по отношение на магистрати да се иска само от главния прокурор и да се дава само от председателя на ВКС.
" Обяснението в правната комисия за концентрирането на това правомощие само в двама души беше, че целта е да не изтича информация. Тя може да изтича и за всяко друго лице, не само за магистратите. От друга страна, в момента по закон и спрямо председателя на ВКС, и спрямо главния прокурор няма възможност за търсене на дисциплинарна отговорност. Те не могат да бъдат контролирани по какъвто и да е начин. Не може да има безконтролни дейности в държавата", смята още заместник-председателят на ВКС. По думите й не е добра идея и "да се преекспонира в общественото пространство, че, видите ли, престъпленията, извършени от магистрати, са много по-тежки и сериозни, отколкото извършваните от когото и да било отговорен служител в държавата".