Върховният административен съд блокира дейността на комисията по досиетата

Върховният административен съд (ВАС) блокира дейността на комисията по досиетата, с отказа си да приеме тълкувателно решение за обявяването на принадлежност на агенти на Държавна сигурност само въз основа на т. нар. картонче.
Искането беше отправено от националния омбудсман Константин Пенчев през март 2014 година заради противоречива съдебна практика. Едва наскоро, на трети февруари, общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Административния съд отклоняват въпросите на Пенчев. На практика с решението си съдът оставя без ясен отговор на въпроса как ще се процедира оттук нататък и отказва да извърши законовото си задължение да уеднаквят противоречива практика.
Питането на омбудсмана се състои от два въпроса - дали комисията при установяването и обявяването на принадлежност към Държавна сигурност трябва да проучва, анализира и оценява издирените и събрани документи. Вторият въпрос е дали комисията е задължена при наличието на някой/някои от посочените в разпоредбите на чл 25 от закона документи (данни от неговото лично кадрово дело, щатни рзписания, ведомостите за заплати, собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения, регистрационни дневници и картотеки, протоколите за унищожаване и т.н.) да обяви принадлежност на лицето към органите.
Решението за отклоняване на питането не е публикувано на сайта на Върховния административен съд, като за това от институцията нямаха обяснение. От 84 съдии "за" допустимост на искането са гласували 41, а против са били 43-ма. Искането е отклонено, защото е било необходимо мнозинство от 45-ма магистрати. става ясно от решението, с което "Дневник" разполага. Любопитен момент е, че с разпореждане на председателя на ВАС Георги Колев, от пети февруари 2014 година, е определил за докладчици по тълкувателното дело - Сребрина Христова и Жанета Петрова. Петрова е в двата съдебни състава, постановили двете решения, които обръщат дългогодишната практика на съда.
Противоречивата практика
Повод омбудсмана да се обърне към ВАС са две решения на съда от януари миналата година. Дотогава по 93 дела срещу решения за оповестяване на принадлежността на даден човек, атакувани пред съда, магистратите са постановявали, че преценката на комисията е била правилна.
Повод омбудсмана да се обърне към ВАС са две решения на съда от януари миналата година. Дотогава по 93 дела срещу решения за оповестяване на принадлежността на даден човек, атакувани пред съда, магистратите са постановявали, че преценката на комисията е била правилна.
По два случая, при които сътрудници на Държавна сигурност са били обявени на базата на т.нар картончета, съдът постановява, че комисията незаконосъобразно е преценила. И двете решения са на съдиите Йорданка Костова, Жанета Петрова и Искра Александрова от трето отделение на ВАС (едното от 10 януари 2014, а другото от 21 януари същата година).
Преди време в. "Капитал" цитира част от изводите на ВАС по едно от делата: "Разкриването и обявяването принадлежност на дадено лице трябва да е резултат от проучване, анализ и оценка на издирените и събрани за него документи. Мотивите към решението следва да съдържат изводи, направени в резултат на направения от административния орган анализ и преценка на събраните и намерени документи за лицето - какви са документите, по какъв ред са съставени, отговарят ли те на разписания ред за съставяне, от кого са съставени и в какво качество...", пише в решението на съда по делото на Иван Лулейски, което е от 21 януари 2014 г. В първото решение същият състав на ВАС дава отговор на всички тези въпроси.

"Крайна смущаваща липса на мотиви"
Програма "Достъп до информация" предоставя становище по тълкувателното дело, според което трябва да се отчете, че липсват мотиви защо в "новите" решения на ВАС защо съдът се е отклонил от практиката. "Налице ли са специални обстоятелства, които изключват приложимостта на установеното прилагане на закона, и по каква причина са по-значими от принципа за правна стабилност – върховенството на закона? Още повече, че същият съдебен състав по-малко от 3 месеца преди решенията си през м. януари 2014 г. е постановявал решения в унисон с установената практика на ВАС. Липсата на каквито и да е мотиви, които да обосновават промяната в практиката, е крайно смущаващо, особено в светлината на обстоятелството, че тази промяна е извършена съзнателно, а не се е появила поради недоглеждане противоречива практика, както е обичайно да се случва", пише още от организацията.
Освен това от ПДИ изтъкват, че в конкретния случай е създадена трайна и еднопосочна практика и промяната й впоследствие, трябва да бъде отчетено спазени ли са основните принципи на правото за правна стабилност и предвидимост.
"Тъй като правната стабилност, предвидимостта и последователността са част от основния принцип за върховенството на закона, то именно този принцип се нарушава, когато органите на държавна власт и особено на трите основни власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, създават чрез дейността си състояние на неизвестност, правна несигурност и непредвидимост. В настоящия случай е извън съмнение, че с отклонението от установената в рамките на около 7 години практика, се създава тъкмо неизвестност, правна несигурност и непредвидимост", пишат още от организацията.
Пред "Дневник" ръководителят на правния екип адвокат Александър Кашъмов заяви, че заради липсата на тълкувателно решение, противоречивата практика остава, което блокира дейността и на комисията, и на бъдещи нейни решения, които ще бъдат атакувани.
Според правилата на ВАС допустими искания за тълкувателни решения са тези, които са мотивирани, в които е посочена разпоредбата и спорните въпроси по прилагането й, актовете, които съдържат противоречива практика и обосновка на това в какво се състои искането.
"Просто недоумявам. Да отхвърлят искане и на омбудсмана. Това е парадоксална ситуация, от която не знам какъв ще е изходът", заяви пред "Дневник" Евтим Костадинов, председател на комисията по досиетата. По думите му с липсата на тълкувателно решение магистратите променят и същността на закона и минират дейността на комисията. "Работим само по документи, а с последните две решения, те искат от нас и да доказваме дейност". Костадинов заяви, че очаква среща с омбудсмана и не може да предвиди как ще се действа оттук нататък.
През 2013 година Конституционният съд реши, че текстовете в закона за досиетата, според които могат да бъдат осветени агенти на Държавна сигурност, за които няма други документи в архивите, но присъстват с прословутите картони, удостоверяващи реалната им принадлежност, са законосъобразни и дават достатъчна защита. Така съдът отхвърли искането на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) за обявяване на противоконституционни тези текстове.