Конституционният съд отказа да тълкува дали гражданските организации имат политически права
Конституционният съд (КС) няма да тълкува дали гражданските организации имат политически права и могат ли да си поставят политически цели. С гласовете на 9 съдии и едно особено мнение на Пламен Киров, делото образувано по искане на търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), беше прекратено. От заседанието са отсъствали двама от членовете на институцията.
Основният мотив за отказа е било, че искането е недопустимо, защото липсва правен спор и противоречие в практиката, научи "Дневник". За Конституционния съд по въпроса конституцията не е неясна.
"Вносителите на искането не са обосновали твърденията за неяснота на тази конституционна норма. Освен това те не са посочили породена от конкретния конституционен текст противоречива съдебна практика, която да не може да се преодолее чрез тълкувателното правомощие на Върховния касационен съд", пишат в мотивите си конституционните съдии.
Искането беше отправено в началото на годината и съдържаше въпроса дали "поставянето на политически цели" и "извършването на политическа дейност" са две отделни хипотези на забраната в чл. 12 ал. 2 от Конституцията. В него е посочено, че "сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии".
Върховните съдии от търговската колегия, ръководена от Таня Райковска (която участва в първия неуспешен избор за председател на ВКС) се чудят дали "гражданските сдружения по смисъла на чл. 12 ал. 2 могат да си поставят политически цели или да извършват политическа дейност, свързана с промени в унитарния характер на държавата, промени, отнасящи се до териториалната цялост, единството на българската нация, осъществяване на народния суверенитет и ограничаване на държавния суверенитет?"
Търговската колегия беше посочила още, че при регистрацията на граждански сдружения съдилищата срещат трудности при изясняването на обхвата на конституционната забрана. Защото понякога сдруженията си поставят политически цели, без конкретни действия, чрез които ще ги осъществят и обратното - че ще предприемат политически действия, но нямат такива цели в устава си.
В КС са постъпили становища, че искането на върховния съд е недопустимо от Български център за нестопанско право), както и от Асоциация "Прозрачност без граници", Български институт за правни изследвания, Институт за развитие на публичната среда, Риск монитор, Център за изследване на демокрацията и т.н., според които член 12 от конституцията трябва да се тълкува в конкретен смисъл.
В особеното си мнение Пламен Киров твърди, че искането на ВКС е допустимо, защото в конституцията не било предвидено изрично и изчерпателно кои политически цели и дейности са резервирани единствено за политическите партии.
"Тези цели и дейности могат да бъдат изведени по тълкувателен път от текста на чл. 11, ал. 3, предложение първо от Конституцията, който определя функциите на политическите партии в демократичната държава и плуралистичното общество. Единствено при точното и недвусмислено определяне на запазените за политическите партии цели и дейности забраната по отношение на гражданските сдружения, съдържаща се в чл. 12, ал. 2, би била ясна и категорична. Чрез точното определяне на границите на политическите цели и дейности, присъщи само на политическите партии, би се предотвратило евентуално неправомерно ограничаване на свободата на сдружаване на гражданите в Република България", пише още Пламен Киров.
Според него само така ще се създаде "правна сигурност и ще се гарантира конституционно установената възможност сдруженията да имат както политически цели, така и политическа дейност, свързани със защитата на специфичните интереси на членуващите в тях граждани".
Киров смята, че наличието на становища на неправителствени организации показвал, че е "налице един ясно очертан юридически проблем и правен спор".