Хелзинкският комитет: Интеграцията на бежанците, получили статут, е недостъпна
Тези дни "Дневник" представя части от годишния доклад на Българския хелзинкски комитет за състоянието на човешките права в България, който беше оповестен в четвъртък. Организацията отчита, че през изминалата година в повечето сфери е имало застой, докато в други – системни и сериозни нарушения. Потъпкването на правата на най-уязвимите групи продължава.
Най-сериозен проблем е отчетен с условията на живот и третирането на деца в институциите, лишените от свобода, включително непълнолетните. В четвъртък беше публикувана частта за прокуратурата, а в петък - за малолетните и непълнолетни деца в конфликт със закона.
Днес ви представяме частта от доклада, която се отнася за предоставянето на убежище. Организацията отбелязва известен напредък в тази сфера, но България така и не е изработила план за краткосрочни и дългосрочни мерки при евентуално ново значително повишаване на броя на търсещите закрила. Освен това напрактика недостъпно е за хората, които получат статут, да се интегрират, защото системата не работи.
По-рано днес председателят на Държавна агенция за бежанците Никола Казаков заяви, че до края на годината 10 хил. души ще получат статут и обяви, че вече има готова стратегия, която обединява всички съществуващи досега документи.
"Отговорността за приемането и изпълнението на интеграционната програма бе прехвърлена от ДАБ на Министерството на труда и социалната политика, което отложи приемането , като се мотивира, че е необходимо преди това да бъде приета стратегия за интеграция. Националната стратегия за интеграцията 2014–2020171 бе приета едва в средата на годината. Въпреки това на практика местната интеграция на бежанците, получили статут в България, остана недостъпна, доколкото стратегията съставлява програмен документ без никакви конкретни мерки по интеграция или възможност за отпускане на средства за тяхното осъществяване. Наред с редица други фактори, липсата на достъп до мерки за подпомагане на интеграцията мотивира много признати бежанци с предоставен статут и закрила да потърсят извън България алтернативи за интеграция и трайно установяване.
Въпреки липсата на официална статистика за броя на бежанците, напуснали България, индикация за техния възможен брой е броят на направените към България 7851 информационни запитвания през 2014 г. по реда на Дъблинския регламент.172 Следва да се отбележи обаче, че тези запитвания се отнасят не само до евентуални обратни трансфери на лица, търсещи закрила, но и относно потвърждаване на правния статус на лица с предоставен статут и закрила.
В областта на убежището и международната закрила се откроиха следните специфични проблеми през 2014 г.:
Достъпът до територия на търсещите закрила бе затруднен извън предела на допустимите препятствия, произтичащи от упражняването на граничен контрол и предотвратяването на незаконната имиграция. През цялата 2014 г. по югоизточната граница с Република Турция патрулираха 1 250 гранични служители, заедно с допълнително командировани 1 350 полицейски служители.
Както и през предходната 2013 г., ФРОНТЕКС организира и координира на територията на България съвместни операции и пилотни проекти по българо-турската граница, като за целта бяха предислоцирани личен състав и технически средства в рамките на провежданата съвместна операция "Посейдон". В зоната за отговорност на регионалната дирекция на граничната полиция - Елхово в рамките на "Посейдон 2013 – сухоземни граници продължение" и "Посейдон 2014 – сухоземни граници" през 2014 г. са развърнати общо 144 експерта, 21 патрулни автомобила, 9 служебни кучета и 6 мобилни термовизионни системи.
Само за първото полугодие на 2014 г. Гранична полиция отчете провеждането на 589 специализирани полицейски операции, както и съвместни патрули по границите със съседните държави на изход, респективно 96 съвместни гранични патрули със Сърбия и 60 смесени патрули с Македония. В тази връзка особено остро стои проблемът, възникнал с практиката на фактическо недопускане (non-admission) до територията на страната на чужденци, които опитват да влязат в България по нерегламентиран начин.
През 2014 г. МВР докладва 6 400 граждани на трети страни, които са били недопуснати и върнати с формален отказ за влизане на територията на страната, като в преимуществената си част това касае чужденци, идващи от територията на Република Турция.
Допълнително още 28 000 души са докладвани като наблюдавани на турска територия в непосредствена близост до българската граница, но те не са предприели опит за пресичане на граничната линия и навлизане на българска територия. Като топ страни на произход на недопуснатите 6 400 лица МВР заявява Сирия, Ирак и Афганистан.
Направеният сравнителен анализ с топ страните на произход на лицата, търсещи убежище и закрила в България през 2014 г. (Сирия, Афганистан и Ирак) сочи, че няма никаква съществена разлика между профила на чужденците, опитващи се да влязат на територията на страната, с този на чужденците, търсещи международна закрила.
Така профилът на чужденците, влизащи или опитващи да влязат в България съставлява предимно лица, бягащи от зони на конфликт, несигурност или масово нарушаване на човешките права в големи размери.
Следователно мерките за граничен контрол и превенция върху достъпа до територията на България през 2014 г. основно рефлектират върху потоци на принудителна миграция, причинена от преследване, посегателства или въоръжен конфликт, а не върху потоци на доброволна миграция по икономически причини.
В случай че недопускането се прилага по отношение на лица, бягащи от страна на произход, която е източник на принудителна миграция, същото съставлява връщане (refoulement) или отблъскване (push-back) в нарушение на принципите на Женевската конвенция за статута на бежанците и минималните правни стандарти на Европейския съюз.
Посоченото изявление на МВР косвено потвърждава изказваните до този момент предположения за масово прилагане по националните граници на практики на отблъскване и връщане на лица, търсещи закрила от органите на МВР.
До този момент подобни предположения бяха основавани както на базата на индивидуални изявления на лица, търсещи закрила, претърпели еднократно или многократно отблъскване от българската граница, така и в различни доклади на международни организации и наблюдатели.
След изявленията на МВР в тази връзка и на базата на заявения от същото министерство профил на установените мигранти може да се направи обосновано заключение, че практиката на отблъскване по националните сухоземни граници е масово прилагана, тъй като броят на недопуснатите чужденци в средата на лятото на 2014 г. двукратно превишава броя на лицата от идентични страни на произход, регистрирани като търсещи закрила в България за същия период.
В резултат на мерките по фактическо затваряне на сухоземната българо-турска граница и практиката на МВР на недопускане, през 2014 г. в България бяха регистрирани първите опити за влизане от лица, търсещи закрила през морската граница на Черно море. Характерно за този нов феномен е, че крайната цел на преминаването по море понастоящем не е България, а Румъния, за което свидетелства обстоятелството в чии държавни териториални води най-често биват задържани т. нар. "хора от лодките". По този начин се заобикаля допълнителната необходимост от преодоляване и на българо-румънската граница, което подчертава ясно изразения транзитен характер на смесените миграционни потоци в региона. До края на юни 2014 г. граничните служби на Турция и Румъния са задържали в свои териториални води общо 151 мигранти.
През октомври 2014 г. обаче в български териториални води на около две мили от гр. Шабла на крайбрежието бе заловена първата голяма група от 24 граждани на Афганистан, което сочи опит за скъсяване на миграционните маршрути по море с оглед наближаващия зимен сезон. Това предполага възможност за увеличение на опитите за влизане на територията на България по море заради по-кратките отстояния от турското крайбрежие – и особено след трагичния инцидент от 3 ноември 2014 г., когато в турски териториални води близо до гр. Истанбул на път за румънския гр. Констанца потъна лодка с 40 души, които загинаха или изчезнаха безследно, много от тях малолетни и непълнолетни".
"Положително бе развитието през 2014 г. обаче с оглед средната продължителност на задържането на лицата, подали молба за закрила в специалните домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция" на МВР.
През изминалата година общата средна продължителност на задържането на кандидатите за международна закрила бе 9 дни през 2014 г., което отбеляза най-краткия среден период на задържане от началото на функционирането на Дирекция "Миграция" при МВР през 2005 г.
Въпреки това тази продължителност продължава да е в нарушение на установения европейски правен стандарт за регистрация от максимален срок от 6 работни дни от подаването на молбата за закрила, когато е направено пред други органи, които има вероятност да получат подобни молби, но не са компетентни да направят регистрацията съгласно националното право.
Спрямо някои търсещи закрила с първоначални молби от страни на произход от Северна Африка (Магреб – Алжир, Тунис, Мароко) и Субсахарска Африка (Мали, Кот Д'Ивоар, Гана) обаче, средната продължителност на задържането надвиши 6 месеца, което предпостави извод за недопустима дискриминация по причина националността на съответните чужденци, търсещи закрила.
Като се има предвид, че съгласно закона до приключване на производството за предоставяне на статут с влязло в сила решение лицата, търсещи закрила не могат да бъдат принудително извеждани от територията на България, то задържането в СДВНЧ се явява изцяло незаконосъобразно, доколкото неговата единствена цел е да обезпечи изпълнението на такова принудително извеждане. В същия смисъл са и приетите европейски правни стандарти, които изрично забраняват задържането на лице единствено поради това, че съответното лице е кандидат за международна закрила.
Задържането по време на бежанската процедура се допуска само в ограничително изброени хипотези за периода на извършване на еднократни процедури или по отношение на лица, съставляващи заплаха за националната сигурност или обществения ред и то при положение, че същите хипотези са въведени изрично в националното законодателство. Нещо повече, практиката на ДАБ ескалира и до връчване на решенията по тези процедури на лицата, търсещи закрила в СДВНЧ, без изобщо същите да бъдат освобождавани и настанявани в центровете за настаняване на ДАБ.
Същевременно провеждането на производствени действия в условията на задържане резултира в обективна невъзможност за търсещите закрила да упражнят гарантираните им права по време на производството. Нарушават се основни човешки права, каквито са правото на свобода и свободно придвижване и правото на справедлив съдебен процес. В нарушение на закона търсещите закрила са ограничени да упражнят правото си на подслон и храна, социално подпомагане, здравно осигуряване, достъпна медицинска грижа.
Засегнати са и правата за достъп до пазара на труда по време на бежанската процедура при изпълнение на определени условия.201 Препятства се и правната възможност кандидатите за закрила, които разполагат със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности, в производството по общия ред да поискат и съответно да получат разрешение за настаняване за своя сметка на избран от тях адрес. През 2014 г. спрямо общо 30 търсещи закрила бяха проведени бежански процедури в условия на задържане в нарушение на признатите им от закона права по време на административните и съдебни производства.