"Невидими" остават момчетата - жертви на сексуален трафик
Невидими. Такива са момчетата, жертва на трафик с цел сексуална експлоатация, които предоставят сексуални услуги на мъже в България и в Западна Европа. Това е един от изводите в доклада на Центъра за изследване на демокрацията за трафика на деца сред уязвими общности. Документът, подготвян близо година, беше представен днес в София.
Експертите са се опитали да проучат един сравнително нов и напълно неизследван вид трафик на хора и деца - на момчета (в повечето случаи транссексуални), които са използвани за сексуални услуги на мъже. И са установили, че дори липсва официална информация за момчетата, жертви на трафик с цел сексуална експлоатация.
Съдебните решения за периода 2011 – 2013 г. сочат, че сред непълнолетните, жертви на трафик за развратни действия, делът на момчетата варира между една пета и една трета, като годишно постъпват между 10 и 14 такива дела. Въпреки това институциите не ги идентифицират като жертви и те не биват насочвани за получаване на някаква последваща подкрепа, отбелязаха експертите.
По думите на Камелия Димитрова, старши експерт в ЦИД и основен автор на доклада, вероятно една от причините тези жертви да остават изцяло пренебрегвани е
хомофобията
в обществото и институциите. А жертвите биват разглеждани като "доброволни" и че "сами са си виновни".
Интервютата, направени от експертите с организации, подпомагащи жертвите, както и житейски разкази на транссексуални, предлагащи сексуални услуги, показват, че има случаи на ромски момчета, които започват да проституират по време на престой в домове за деца, лишени от родителски грижи. Според изследването
отглеждането на децата в домове
увеличава възможността за въвличането на тези деца в пазара на секс услугите.
Някои от експлоатираните момчета са от проблемни семейства, били са малтретирани физически и сексуално. В много от случаите жертвите са наркозависими, с предишен опит в проституцията, понякога с умствена изостаналост. Те са принудени да проституират в Германия, Белгия, Франция и други европейски страни.
По време на едногодишното проучване, включващо и интервюта и работа на терен с уязвими общности, експертите са се съсредоточили върху три форми на трафик на деца – с цел джебчийство, просия и сексуална експлоатация на момчета. Те са изследвани сред уязвими ромски общности, а в проучването са участвали и представители на организации, ромски активисти, организации и доброволци.
Общ извод и препоръка на неправителствения сектор е, че е необходима много повече работа и комплекс от мерки по реинтеграция на децата жертви. Неправителствени организации, които поддържат или работят в кризисни центрове, целящи първоначалното измъкване на тези деца от този "пазар", отбелязаха, че на практика кризисният център бива възприеман като крайна точка в подпомагането на жертвите. Работим усилено с жертвите, понякога постигаме много добри позитивни резултати, децата започват да мислят за бъдещето си, за перспектива, но след това те излизат от центъра и се връщат или обратно при семействата си, които са ги експлоатирали преди това, или
в институция, в която не получават почти никаква или твърде малка подкрепа
отбеляза психоложката Лидия Загорова. И нейни колеги посочиха, че няма система за наблюдение и подпомагане на децата жертви, след като те биват изведени от канала за трафик, за осигуряване на някаква перспектива и алтернатива.
Експертите на ЦИД посочиха още, че макар навсякъде да са получавали данни и информация за групи, трафикиращи деца с цел джебчийство и просия,
заинтересоваността да се разследват
въпросните фамилии изглежда изключително слаба.
От държавната агенция за закрила на детето пък отбелязаха, че е необходима много по-усилена превантивна работа по превенция на факторите, водещи до тези видове престъпления (виж карето). От неправителствения сектор призоваха за по-голяма координация и взаимодействие между държавните и местните власти и организациите, работещи вътре в ромската общност.
В резултат на проучването се очертават профилите на децата, жертви на трите форми на трафик. Трафикираните с цел просия деца например са и момчета, и момичета, до 16-годишна възраст. Трафикантите ги изпращат в Гърция, Австрия, Германия, Франция, Италия, Швеция, Обединеното кралство, а и също в различни български градове.
Жертвите на трафик с цел джебчийство са предимно момичета, от 13 до 16-годишни, въвлечени най-често чрез ранни бракове. Те са емоционално свързани с експлоататорите, които обикновено са родителите им, и не се възприемат като жертви. Техните дестинации са Швеция, Италия, Испания и Обединеното кралство.
И в двата случая един от начините за набиране на жертвите са ранните бракове. Често родители с дългове към лихвари, принуждават и "продават" децата си на трафиканти с цел просия или джебчийство.
Експертите от ЦИД отбелязаха, че няма културно вкоренени практики, които са предпоставка за уязвимостта на ромите към трафик. По-скоро са налице социално-икономически фактори като бедност, масова безработица и ниско образование, които произтичат от исторически обусловеното социално изключване на ромите.
| Фактори на уязвимост - Бедността – в непосилни материални лишения живеят 82% от ромите, като този процент за останалата част от населението е 37% - Образование – 87 на сто от ромите не посещават училище, процентът е двоен в сравнение с останалата част от населението. 21% от ромите са неграмотни, този процент за страната е 0.9% - Безработица – 70% от ромите са безработни, а тези с шанс да си намерят работа, получават нископлатена, несигурна и епизодична заетост - Невъзможност за достъп до социално и здравно подпомагане |