Сакскобургготски: България и Румъния трябва да получат повече възможности да покажат какво могат (допълнена)
"Би трябвало да отпадне положението на дискриминация и да се даде по-голяма възможност на България и Румъния да покажат какво могат", заяви Симеон Сакскобургготски на форум във Врана със чуждестранно участие. Бившият премиер бе домакин на конференция, посветена на десетата годишнина от подписването на Договора за присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз.
"Изключително вълнуващ момент бе, когато подписахме договора"
След присъединяването можехме да пътуваме свободно. Често се подценяваме и самосъжаляваме, това трябва да се промени", каза Сакскобургготски. Той изтъкна също, че "не бива да чакаме някой друг да свърши работата вместо нас".
Едно е да се наречеш националист, друго е да сформираш правителство и да управляваш
Бившият министър-председател коментира и националистическата вълна в Европа. По думите му на такива чувства се отдават неспокойните хора. "Не знам срещу какво се обединяват или срещу кого. Такива движения има и в Испания, и в Гърция. Съвсем друго е, когато сформираш правителство и станеш член на парламента. Подобни дейности са несправедливи с насочена етническа омраза, дискриминация и отхвърляне. Трябва да мислим все по-либерално и по конкретно за нашите идеи", заяви Сакскобургготски.
Мнението на бившия премиер за санкциите срещу Русия заради украинската криза, което той изрази в кулоарите в отговор на въпроси, извън официалните експозета е, че те "вредят на всички". По думите на Сакскобургготски "Русия ще ги преодолее, но нашите земеделци?" "Това е тежко, независимо дали човек е съгласен или критичен към самата ситуация, която се създаде".
На въпрос за евентуалното му връщане в българската политика Симеон Сакскобургготски каза: "Изслушвам, както винаги, и съм на разположение на страната". Според него много полезни неща могат да се постигнат "със съгласие, спокойно, тихо".
В конференцията участва и бившият премиер на Румъния сега сенатор Калин Попеску-Търичану, който заяви, че страната му е била част от Европа и преди да се включи в Европейския съюз.
"Участвахме в една конкуренция, от която губехме от балтийските държави, а това много ме тревожеше. Положихме много политически и дипломатически усилия и през 1996 година в Румъния се промени властта. Български президент съмишленик на тази инициатива беше д-р Желю Желев", спомни си румънският политик.
На форума прочете изложение и лидерът на ДПС Лютви Местан, чиято партия е член на Либералния интернационал. Според него трябва да се преоцени 5-годишният мораториум върху разширяването на ЕС. Неговата теза бе - Западните Балкани могат да се присъединят към ЕС въпреки все още нерешени проблеми между Сърбия, Албания и Косово, и вътре в Европейския съюз да се намери решението им.
Румъния - с краля пред света
На въпрос за ролята на кралските семейства в бившите балкански монархии за интеграцията в ЕС, Търичану открои приноса по неформален начин на техния крал Михай.
Бившият румънски премиер разказа и как по идея на неговата либерална партия преди няколко години по повод 90-годишнината на румънския крал Михай той предложил на парламентарните партии да поканят краля да произнесе реч в парламента и да организират юбилейно честване с международни покани. Първоначалната реакция била сдържана. Противопоставил се за речта президентът Бъсеску, но не много енергично. А странно - подчерта Търичану - социалдемократите и социалистите подкрепили идеята. Кралската реч толкова впечатлила депутатите, че "накрая сълзи блестяха в очите им", парламентът станал на крака и дълго аплодирал. Тържественият юбилей събрал пратеници на европейските монархии и името на Румъния се появило на първите страници на вестниците с "положителни новини".