От ГЕРБ направиха първа крачка за промени в Конституцията като днес раздадоха на останалите парламентарните групи първи вариант на измененията. На председателския съвет на парламента тази сутрин било договорено да се създаде контактна група между всички партии, които да стъпят върху тези предложения за поправки на основния закон.

Едва след като се постигне съгласие за поправките на Конституцията, управляващите възнамеряват да сформират специална комисия, която да подготви и да приеме промените. Затова настоявали от парламентарната група на Реформаторския блок, чийто съпредседател Радан Кънев тази сутрин се обяви за смели реформи и разчистване на свещените крави в съдебната система. Пред студенти във вторник вечерта той заяви, че при сегашните изменения в Конституцията най-вероятно няма да се променя мандатът на главния прокурор. За това обаче настояват от друга партия в Реформаторския блок - "Движение България на гражданите".

От блока отбелязаха пред "Дневник", че в проекта за промени на ГЕРБ не се предлагат нито условия за преждевременно освобождаване на главния прокурор, нито намаляване на мандата му, нито отчитане на прокуратурата пред парламента. Също така няма предложение за намаляване на мандата на председателите на върховните съдилища. Още при представянето на идеите за промени правосъдният министър Христо Иванов обясни, че темата за намаляването на мандата на главния прокурор не е на дневен ред. 

Патриотичният фронт и АБВ, които подкрепят правителството, са дали принципно съгласие за промяна в Конституцията, но все още се запознават с текстовете.

От БСП засега не изразяват позицията си, а от ДПС неофициално коментирали пред колегите си от ГЕРБ да подкрепят поправките. Контактната група ще бъде сформирана през следващата седмица.

В документа, с който "Дневник" разполага, се предвижда разделянето на Висшия съдебен съвет на две - на съдийска и на прокурорска колегия, които ще имат общ орган, наречен пленум. Предложението на ГЕРБ е съдийската колегия да има тринадесет членове, от които председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани от общото събрание на съдиите, и петима членове, избрани от Народното събрание.

Прокурорската колегия ще има с един член по-малко от съдийската - главният прокурор, четирима членове, избрани от общото събрание на прокурорите, един член, избран от общото събрание на следователите, и шестима членове, избрани от парламента.

Всяка от колегиите ще решава кадровите въпроси за съответните магистратски общности.

Също така в проекта са предложени два варианта за намаляване на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет - от пет на три или на четири години. Сред идеите на ГЕРБ е премахването на възможността за таен вот.

От ГЕРБ предлагат да бъдат записани в Конституцията и критериите, на които трябва да отговаря съдебния инспектор - "юрист с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесет години юридически стаж, от които не по-малко десет като съдия." Също така шестима от инспекторите се избират за извършване на проверки на работата на съдилищата и четирима - за извършване на проверки на работата на прокуратурата и следствието.

Добавя се възможността инспекторатът към Висшия съдебен съвет да прави проверки за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, както и на пълнотата и верността на имуществените декларации. Ще проверява и за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. От ГЕРБ предвиждат Народното събрание да изслушва и приема годишния доклад на съдебния инспекторат, а не само на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор.

Конституционният съд вече ще може да бъде сезиран от Върховния касационен съд, Върховния административен съд и омбудсмана и да се произнася по разминаване между норми на международното право и Конституцията.

Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители - 160,  то се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.