Швейцария все още не е разкрила банковата тайна за Христо Бисеров
Швейцарските власти все още не са решили дали да разкрият банковата тайна за сметките на бившия заместник-председател на Народното събрание Христо Бисеров. Това става ясно от отговор на въпроси на "Дневник" на швейцарската служба по правосъдие.
Оттам в края на ноември съобщиха, че информацията, предоставена от българската прокуратура, на която се основава искането на властите у нас, не е достатъчна, и поискаха допълнителни данни. През януари главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че се прави необходимото информацията да бъде събрана. Тогава той намекна, че данните в началото на разследването срещу Бисеров били минимални.
Допълнителните данни са билли изпратени в Швейцария на 16 март тази година, като в момента искането се проверява, съобщиха от службата по правосъдие за "Дневник". Междувременно в началото на април прокуратурата внесе обвинителен акт срещу Бисеров в съда, като обвиненията са за укриване на данъци, валутно престъпление и за недекларирането пред Сметната палата на притежаваните от него сметки в Швейцария.
В понеделник стана известно, че Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е излязла с решение, че в дейността си като народен представител Бисеров не е бил в конфликт на интереси. В периода 2009-2013 г. съпругата на Бисеров и двамата му синове са имали дялове във фирми, които се занимават с производство на енергия от възобновяеми източници, а от своя страна Бисеров е предприемал "законодателна инициатива по отношение на нормативни актове", касаещи именно зелената енергия.
Комисията приема, че действително Бисеров е внасял законопроекти, свързани с енергетиката и ВЕИ, докато негови близки роднини са имали интереси в този бизнес, но конфликт на интереси не е имало. Според нея в крайна сметка всичко зависело от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която била независим орган. Или в други случаи Бисеров не е участвал в разискванията в правната комисия и няма доказателства как е гласувал, а пък в пленарната зала единствено е подкрепил по време на обсъждане на законопроектите да присъстват служители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), но отново не е участвал в гласуването на внесения проектозакон, нито се е изказвал по него.
Разследването срещу Бисеров започна през ноември 2013 година, няколко часа след като парламентът го освободи от заместникпредседателското място и като депутат. Три дни по-рано, в неделя, от пресцентъра на ДПС съобщиха изненадващо, че той напуска постовете в Народното събрание и ДПС. Бисеров и досега не е коментирал публично случващото се.
В началото на седмицата в. "Капитал daily" писа, позовавайки се на източници в прокуратурата, че швейцарските власти вече са отказали разкриването на банкова тайна, защото българските власти не са били достатъчно убедителни в аргументите си за това кое е т.нар. предикатно деяние (престъплението, с което са били придобити "мръсните" пари, преди да бъдат изпрани) на бившия депутат от ДПС.
Разследващите са се концентрирали и търсят предикатното престъпление именно в посока ВЕИ дейността на фирмите на роднините на Христо Бисеров, но без особен успех. Така се получава така, че разследващите знаят, че Бисеров има сметка в Швейцария, както и че от нея са излизали едни пари (за които е бил обвинен, че не е декларирал пред НАП и БНБ) и те са отивали по друга сметка, но не знаят нито откъде идват, нито при кого отиват.