Няма ситуация да поставяме въпроса "република срещу монархия", нито пък има реална възможност г-н Сакскобургготски да съживи политическата си кариера. Липсата на политическа подкрепа сред обществото не може да бъде компенсирана с решение на Светия синод или с подкрепата на групи от интелектуалци.

Така политологът Даниел Смилов коментира пред БНР решението на Българската православна църква Симеон Сакскобургготски да бъде споменаван в литургиите  като цар на българите.

Даниел Смилов коментира и изказването на лидера на ДПС Лютви Местан в неделя, че партията е призвана да бъде стълб на либералната демокрация в България. "ДПС има значителен принос в развитието на демокрацията у нас, но не може да бъде интерпретирана като класическа либерална партия, още повече като носител на либерализма в най-чист вид", каза политологът.

Смилов изтъкна няколко причини за невъзможността ДПС да бъде носител на либерализма: корпоративната й страна и това, че може да разчита на твърд вот, който не се влияе от това как партията се представя във властта. "Дори да е много неуспешно управлението, както беше това на г-н Орешарски, всъщност се оказва, че ДПС не бива наказвано от своите избиратели", коментира Смилов.

Той обясни, че при такива случаи в политиката - когато избирателите не наказват партията си при провал в управлението, отговорността за това се прехвърля върху другите партии. "Другите трябва така да формулират коалиционната си политика, че всъщност да покажат на тази партия, че наистина е сбъркала", обясни политологът.

Той припомни, че лансираната вчера от Местан позиция, че партията е готова да участва във властта, ако от управлението бъде изолиран Патриотичният фронт, е отдавна известна и просто отново изказана. "Това обаче не може се случи, тъй като корпоративните зависимости все още в голяма степен не са отстранени. Това са проблемите, които карат другите партии да не могат да влязат в открити, официални коалиции с ДПС. Някакви договорки би могло да има, спекулира се с такива, но аз лично мисля, че ДПС не участва в този управленски формат и това до голяма степен е логичната позиция, с оглед на развитието на нещата до момента", допълни Смилов.

Той коментира и състоянието в БСП след изборите, като я окачестви като тежка, защото губи доверието на избирателите си. "Партия, която претендира да е голяма, да падне на 10% – наистина е кризисна ситуация, особено с оглед на задаващи се избори. От тази гледна точка лидерът Миков и ръководството са прави да търсят спешни мерки по някакъв начин да бъде върнато доверието, включително със сериозни идеологически завои", каза политологът. Той даде за пример пробата на БСП да застане дори на по-крайна позиция от "Атака" в русофилството си, идеите на БСП със смяната на данъчната политика, за ядрените мощности. "Проблемът е, че когато на практика същият управленски екип, който е сега в ръководството на БСП, беше на власт във формата "Орешарски", тези политики не бяха проведени", обясни Смилов. Според него сега в БСП се търсят "изкупителни жертви", чрез които да се обясни защо тези промени не са се случили, когато е имало възможност.