Цацаров: Лихвата за привилигировани влогове в КТБ е била около 9.8 %
Лихвата за физически и юридически лица с преференциални влогове в Корпоративна търговска банка (КТБ) е била от порядъка на 9.8 %. Тези договори са били прекратявани след поставянето на банката под особен надзор и са превръщани в непривилегировани влогове и по този начин се е осигурявало изплащането на тези влогове от гаранционния фонд. При всички случаи предмет на изясняване е и това какви са били указанията, изпращани от БНБ към квесторите.
Това заяви главният прокурор Сотир Цацаров, цитиран от БТА. Цацаров говори пред журналисти в Брюксел след срещата си с еврокомисаря по миграция, вътрешни работи и гражданство Димитрис Аврамопулос.
От думите на Цацаров не стана известно дали прехвърлянето на привилигирован влог в непревилигирован е било законно. "Ако приемем, че такова поведение е престъпно, това означава, че е налице щета за фонда, поясни главният прокурор. Това е въпрос на преценка на колегите от градска прокуратура, заяви Цацаров. В събота бившият премиер Иван Костов заяви пред Дарик радио, че неговите 155 хил. лв. спестявани са били в банката с привилигирована лихва, но след поставянето на банката под особено надзор - той е развалил договора и е оставил парите на обикновен влог, по стандартните лихвени условия на банката. Така той е успял да си ги получи. Фондът за гарантиране на влогове не покрива преференциалните влогове.
Цацаров заяви днес още, че сред вложителите със специални лихви в КТБ "има известни имена".
Попитан за самоличността им, той каза, че множеството депозити са на юридически лица.
"Не можете да приемете, че квесторите от първия ден, в който са встъпили в банката, са осъществявали действия, покрити от състава на престъплението "безстопанственост". Периодът е
определен от колегите от Софийската градска прокуратура (СГП) с оглед наличието на начални данни или дейност, осъществена по т.нар. преференциални депозити - това е центърът на проверката до
този момент, уточни той.
Разследване срещу двамата квестори започна няколко дни, след като премиерът Бойко Борисов обяви, че очаква прокуратурата да съобщи дали действията им са били законии. Разследването срещу Елена Костадинчев и Станислав Лютов е за това, че в периода ноември 2014 г. - 26 март 2015 г. не са положили нужните грижи за запазване на имуществото на КТБ, от което са настъпили значителни щети за банката, гласи съобщенито на Софийска градска прокуратура. В своя защита те заявиха, че са изпълнявали указания на БНБ. Централната банка отрече да е давала указания да се предоговарят договори.
И за радикалния ислям
И най-малките признаци на радикален религиозен екстремизъм трябва да срещат твърдата реакция на държавата, заяви главният прокурор Сотир Цацаров по повод срещата с Аврамопулос.
"Важното е да бъдем с мисълта, че това може да ни се случи - това не е заплаха, а реалност. Като бъдем с такава мисъл, да бъдем готови да реагираме, останалото е празнословие. Да търсим някакви спорове относно това може ли подобно нещо да стане в България, правилно ли са реагирали органите, дали не си градят пропаганден имидж, това е евтина спекула, коментира главният прокурор. За съжаление преди месеци тази спекула прозвуча дори от трибуната на българския парламент. Затова казвам, че трябва да имаме отговорно поведение, а това значи да мислим, че това, не дай, Боже, може да се случи и у нас, и да не позволяваме да се случи, т.е. дори и най-малките признаци на такова престъпно поведение да срещат единна и безусловно твърда реакция от държавата", заяви главният прокурор Цацаров.
"Неприятно е да се каже, но е така – случилото се на летището в Сарафово ни показа, че това, което става в други страни не е далеч от нас и вън от възможността да съществува в пределите на нашата страна", коментира Цацаров.
Според него опасността е овладима, ако "се отърсим от всички политически и пропагандни спекулации". "Няма общество, което да е изцяло подготвено. Вие видяхте колко беше подготвено за това френското общество и френски органи, а и не само те в тази ситуация"