Неправителствени организации: Мрежата за защита от домашно насилие е неработеща
Близо 1 милион от общо 3.78 млн. българки са пострадали от домашно насилие, сочат данните на Агенцията на ЕС за основните права (FRA). За стотици жени в България домашното насилие е ежедневие, отбелязват от фондация П.У.Л.С., по чиито статистически данни от 2014 г. към програмите на организацията са се обърнали 741 клиенти, 696 от които са жени и деца.
Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие не работи ефективно. Това подчертаха от фондация П.У.Л.С. на пресконференция днес, конкретният повод за която е поредният тежък случай на майка и дете жертви на насилие, на които от фондацията се опитват да помогнат.
Как би трябвало да действа механизмът за защита при сигнал за домашно насилие?
В случай че сигнал за насилие е приет от някой от органите за закрила: Дирекция Социално подпомагане/Отдел за закрила на детето, Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), Министерство на вътрешните работи, той е длъжен да уведоми за това останалите незабавно до 1 час от регистриране на сигнала, включително по телефон и факс.
Сигналът се изпраща в Агенция "Социално подпомагане" (АСП) по настоящия адрес на детето. Той се проучва в рамките на 24 часа, след което отговорният социален работник свиква по телефон в най-кратък срок работна среща на мултидисциплинарен екип, който трябва да изработи план за действие.
Само при приблизително една трета от случаите на насилие над деца обаче е бил свикван координационният мултидисциплинарен екип, показват анализите на ДАЗД и АСП за прилагането на Координационния механизъм.
За конкретния случай:
При конкретния случай става дума за жена, която от години страда от психическо, физическо и сексуално насилие, на което свидетел е бил невръстния й син. В този случай институциите отново трудно организират и задействат организацията по извеждане на детето от семейството.
Технически майката и детето не са в конкретна заплаха, защото на биологичния баща е издадена ограничителна заповед. Прализиращият страх у пострадалата жена обаче не й позволява да каже истината и да потърси конкретна помощ, очаква се, че предварителната договорка със служителите за "парола" ще свърши необходимата работа. Тези думи обаче трудно се разпознават и на базата на наложената нагласа в обществото, че "жервата избира".
Всеки казус да бъде разглеждан индивидуално
"Време е да се постави основен акцент върху преследването след наложена ограничителна заповед по Закона за домашно насилие. Време всеки един казус да бъде разглеждан индивидуално и да се прави индивидуален план на организация. Време е да се спре да се търси отговорност само от страна на пострадалите родители, които в повечето случаи подкрепят решението на детето да не осъществява контакти с родителя, упражнил насилие. Време не само да се слуша, но и да се чува детето", каза Екатерина Велева, председател на фондация П.У.Л.С. на пресконференцията.
От години Алианс за защита срещу домашното насилие настоява за отпадане на частния характер на телесната повреда между съпрузи, близки и роднини. Жертвите на домашно насилие в сравнение с други пострадали от същите по вид престъпления са в много по-уязвимо положение и много по-застрашени от последващи посегателства с извършителя именно поради близостта си. Организациите членове на Алианса настояват България да ратифицира Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, наричана още Истанбулска конвенция, приета през 2011 г.
"С присъединяването на страната ни към Истанбулската конвенция ще бъде запълнена сериозна празнота в законодателството и практиката при осигуряване на защита и превенция от насилие, в това число и домашно насилие. Фокусът на Конвенцията е върху насилието срещу жените като насилие, основано на пола и неговите връзки с неравенството между половете, но в същото време тя не поставя ограничения, а обхваща и деца и възрастни хора, жертви на домашно насилие. Конвенцията изисква държавите да осигуряват подкрепа и на жертвите на сексуално насилие, както и на деца, свидетели на насилие", подчерта Илияна Стойчева, Изпълнителен директор на Алианс за защита от насилие, основано на пола и член на управителния съвет на фондация "Български център за джендър изследвания".
Насилието ражда насилие
Регулярният доклад на Национална мрежа за децата "Бележник 2015: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата" показва, че случаите на насилие не намаляват и за последните 5 години техния брой варира 2 и 3 хиляди годишно.
"Не можем да помогнем на някого да израсне и да се превърне в независим, уверен и щастлив човек, ако подходът ни към него е унизителен и доминиращ. Редица изследвания показват негативния ефект от насилието върху развитието на децата. Насилието ражда насилие и не трябва да бъде толерирано в никаква форма. Ето защо Национална мрежа за децата се застъпва за възприемане на политика и насърчаване на култура за нулева толератност към насилието", каза Дани Колева, програмен директор w sdruvenieto.
Oрагнизаторите на пресконференцията настояха Координационният механизъм да бъде доразвит и да се прилага към случаите на извършено престъпление над дете или насилие, което го поставя в позицията на участник в правни процедури.
| Фондация "П.У.Л.С." работи за изграждане и установяване на ефективна програма от грижи в региона на Югозападна България за възрастни, юноши и деца, и техните семейства, които са преживели насилие. Фондацията работи в 2 основни насоки по отношение на насилието – превенция и рехабилитация. Алианс за защита срещу домашното насилие обедиянва 11 водещи организации в страната, работещи за защитата и превенцията срещу домашното насилие. Негови основни задачи са координиране и осигуряване на устойчивост на дейностите по изпълнение на Закона за защита от домашното насилие, разработване и прилагане на стандарти за социални услуги, сътрудничество между НПО и институциите, мониторинг, изследвания, разработване на програми и стратегии за превенция и защита срещу домашното насилие, насърчаване на образователната дейност и работата с младите хора, международно сътрудничество и обмен. Национална мрежа за децата е обединение на 128 организации от цялата страна, които работят с деца и семейства в 4 основни тематични области: здраве; образование; семейство и деца в институции, както и детско и младежко правосъдие. Мисията на организацията е да заздрави и улесни сътрудничеството между сходните неправителствени организации и всички заинтересовани страни с цел гарантиране правата и благосъстоянието на децата. През 2014 година гражданските организации, които са част от мрежата, са помогнали и са работили с 94 141 деца в цялата страна. Подкрепили са 6 729 семейства и са обучили 3 134 специалисти от различни професионални групи, които работят с деца и семейства. В нея са работят близо1 000 души и 1 553 души са дали доброволен труд. |