Близо девет години след като падането на сградата на улица "Алабин" 39 в София уби две млади момичета, съдът за пореден път казва на прокуратурата, че бездейства и проявявa необяснима пасивност в законовото й задължение да разследва случая и докрай да установи истината. 

Това стана известно от определение на съдия Атанас Атанасов от Софийски градски съд, с което той отменя постановление на прокурор от Софийска градска прокуратура от декември 2014 година. С него разследването срещу Георги Христов Кирчев, един от обвиняемите по случая, е било прекратено. Съдът връща делото за продължаване на разследването и отменя прокурорското постановление, с което разследването е било спряно. Определението е по жалби на близките на загиналите момичета.

Съдът буквално разкоства мотивите на прокуратурата, с които тя прекратява разследването срещу Кирчев, като ги нарича "необосновани, вътрешнопротиворечиви и несъответстващи със събраните по делото доказателства". На няколко пъти в определението съдия Атанасов отбелязва, че разследващите са проявили необяснима пасивност и бездействие. Освен това "особено впечатление на настоящия съдебен състав прави пасивността на органите на разследване, останала извън внимание на наблюдаващия прокурор, да съберат изключително важни доказателства, от които е могло да се установи обективното състояние на сградата, непосредствено преди срутването й, а по този начин и да се изясни по категоричен начин далие имало разрушени при ремонтните работи вътрешни стени".

Съдът обръща внимание, че през продължилото вече осем години разследване държавното обвинение проявява бездействие за изясняване на ключов въпрос - кой е заличил следите от местопроизшествието в часовете след срутването, с което напрактика са били обусловени "изключителните затруднения за установяване причините на инцидента".

Сградата на улица "Алабин 39" е паметник на културата, построена в началото на 20-ти век, като е издържала на силно земетресение през 1917 година. В късния следобед на 19 септември 2006 година тя пада, като за лош късмет тогава в задръстването по улицата е и колата на двете млади момичета. Те остават затрупани под сградата. В първите пет години от разследването по случая се сменят трима прокурори. Първият - Чавдар Ангелов, който е бивш следовател, работи по делото по-малко от две години. След това той е сменен с прокурор Георги Кузманов. Той работи по случая до 2009 година, когато случаят е поет от прокурор Първолета Никова. Тя е и обвинителят, който решава да прекрати делото в края на юни 2010 година с мотив, че сградата е паднала сама - "генетично заложени конструктивни недостатъци". 

Постановлението на Никова е отменено на две съдебни инстанции. И Софийският градски съд и апелативен съд тогава казват, че разследването трябва да продължи и също изразяват недоумение от пасивността на държавното обвинение. "Прокурорът от СГП не само не е проявил активност при събиране на доказателства за всестранното изясняване на обективната истина по делото, но превратно е преценил едни от тях, а други изобщо не е обсъдил", пише в едно от определенията, цитирано преди време от в. "Капитал".

През ноември 2012 година прокуратурата повдигна обвинение на Георги Кирчев и Петър Петров. Кирчев е управител на "Хрисома" ООД, собственик на сградата. Петров пък е бил технически ръководител на извършвания в нея ремонт. Близо две години обаче обвинителен акт не влиза в съда, а междувременно държавното обвинение прекратява разследването срещу Кирчев, но постановява, че разследването да продължи срещу Петров и срещу свидетеля Манчо Антонов, който все още не е привлечен като обвиняем.

Според съдия Атанасов доводите на прокуратурата да прекрати разследването срещу Кирчев са на базата на "вътрешнопротиворечиви и незадълбочени изводи за причините, довели до инцидента". Прокурорът не е взел предвид предвид изводите на три назначени в хода на разследването експертизи, с които категорично е установено, че без осъществяването на ремонт вътре в сградата, тя не би се самосрутила, "независимо от състоянието, в което се е намирала преди започването на тези работи".

Близо месец преди сградата на "Алабин" да се срути Георги Кирчев възлага на фирма да извърши ремонт с избиване на стени, сваляне на мазилка и дограма. СГС приема, че е категорично установено по делото, че Кирчев е поръчал да се извършват определени ремонтни дейности. Прокуратурата обаче не е проявила активност и не се е интересувала за вида на извършените в сградата дейности преди падането й. 

Съдът отбелязва, че разследващите не са проявили необходимата активност за проверка на показанията на свидетеля Николай Александров. Пред съдия той е заявил, че на 19 септември - денят, в който сградата пада, по разпореждане на Кирчев е разрушавал носещи елементи от сградата.

Според съда органите на досъдебното производство е трябвало "с особено внимание и задълбоченост да изследват събираните доказателства", както и да вземат предвид, че именно заключението на една от експертизите посочва като възможна причина за падането на сградата - извършването на строителни работи в нея.