Променено беше и едно от най-притеснителните предложения на прокуратурата - за изземването и задържането на кореспондеция, което да може да става, без предварително разрешение от съд. Депутатите записаха, че разследващите (в неотложни случаи и когато това единствена възможност за събиране и запазване на доказателства) могат да задържат, но не и да изземват кореспонденция, и само недоставена такава.

Това ще може да се случва и само при разследвания за тероризъм и наркотици. В тези случаи "наблюдаващият прокурор незабавно, но не по-късно от 24 часа, представя на съдия от съответния съд протокола за извършеното действие заедно с мотивирано писмено искане за изземване на задържаната кореспонденция", беше записано в НПК.

Предложенията на държавното обвинение попаднаха в парламента в края на февруари и за близо месец минаха на първо четене през комисия и съдебна зала. Част от техните вносители - ГЕРБ и други партии бяха изменили част от текстовете сега. Дискусията в правната комисия  продължи близо четири часа, за които депутатите дори не успяха да преполовят проекта за изменение. В комисията цареше хаос и объркване какво точно се променя и гласува.

Причина за това стана наличието на два доклада за второ четене. Към първия, раздаден преди заседанието, беше добавен втори. За него председателят на комисията Данаил Кирилов съобщи, че е изготвен от "експертна работна група", без да посочи кой е в нея. На това реагира депутатът от БСП Мая Манолова, която попита каква е тази мистериознна група. Кирилов я контрира с репликата: "Аз питам ли ви кой написа Изборния кодекс?".

Сред изменените текстове е и че разрешенията за прилагането на специални разузнавателни средства срещу магистрати ще се дават само от председателя на Софийския апелативен съд или определен от него заместник по искане на Софийския апелативен прокурор. Предложението на държавното обвинение (внесено от депутати от ГЕРБ и други партии) по този текст беше само главният прокурор (съответно негов заместник) да има право да иска прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) спрямо магистрати.

Депутатите записаха и че "разрешението за използване на СРС по отношение на председател на Софийския апелативен съд, Военно-апелативен съд и Апелативния специализиран наказателен съд и негов заместник, се дава от зам.-председателя на ВКС, ръководещ Наказателната колегия, по искане на заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура".

Народните представители сложиха точка и на висящия спор дали след промяната на Конституцията, която сведе имунитета на магистратите до функционален, делата за техни престъпления, които нямат общо с работата им, трябва да продължат да се гледат в Софийския градски съд. По въпроса има висящо тълкувателно дело във ВКС по искане на главния прокурор, което е спряно до окончателното приемане на измененията в НПК, стана ясно от думите на зам.-председателката на Върховния касационен съд Павлина Панова. Депутатите решиха, че именно най-големият окръжен съд -  Софийският градски съд да е първа инстанция по всички дела за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, както и от членове на Министерския съвет. 

Депутатите не възприеха идеята на държавното обвинение при наложена мярка "подписка" да е забранени на обвиняемия да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган" и "се контролира посредством периодична регистрация в МВР". Беше записано, че спазването на задължението на обвиняемия да не напуска местоживеенето си се контролира от МВР, а за нарушения се уведомяват прокурорът и съдът.

Гривни ще могат да се поставят на обвиняеми с мярка "домашен арест" само като опция при преценка на прокурор или съда. 

Дебати предизвика предложение на прокуратурата да се отнемат документите за самоличност на обвиняемите и подсъдимите с наложена забрана за напускане на страната. Идеята на държавното обвинение беше на тези хора да се издават специални заместващи документи. 

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов представи друг вариант на текста. Той гласи: "Когато забраната е потвърдена или наложена в съдебното производство след постановяване на присъда, на подсъдимия може да се отнемат документите за самоличност по чл. 13 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за българските лични документи и му се издават заместващи документи по ред, предвиден в закон".

Новият вариант беше подкрепен от заместник-главният прокурор Мария Шишкова с аргумент, че така ще се разсеят опасенията, че се засягат правата на хората, повече отколкото е необходимо.

Въпреки че зам.-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов посочи, че заради новите заместващи документи ще се наложи да се предоговори рамковото споразумение със "Сименс", която печата личните карти, паспортите и шофьорските книжки и чев бюджета на МВР няма средства, депутатите приеха текста, предложен от Кирилов.

В НПК беше записано още, че по искане на прокурора, пострадалия или ощетеното юридическо лице първоинстанционният съд взема мерки за обезпечаване на направени или присъдени разноски. Това ще става еднолично в закрито заседание по реда на ГПК. Съдът ще може да запорира и парите и ценните книжа, внесени като гаранция.

Народните представители не обърнаха внимание на аргументите на заместник-председателя на ВКС съдия Павлина Панова, която напомни, че гаранцията може да е внесена от трето лице. "Не може то да носи финансова отговорност и да изпълнява парично задължение по силата на присъда, наложена другиму".