Депутати от БДЦ искат новите парламентарни сили да влязат в ЦИК

Депутати от БДЦ искат новите парламентарни сили да влязат в ЦИК

Светлин Танчев (на преден план) и Румен Йончев ( вдясно) са сред вносителите на поправките
Светлин Танчев (на преден план) и Румен Йончев ( вдясно) са сред вносителите на поправките
Петима депутати от групата "Български демократичен център", които не са свързани с бившата партия ЛИДЕР на Христо Ковачки, предлагат промяна в Изборния кодекс, с която парламентарните сили, които са за първи път в Народното събрание, да имат член в Централната избирателна комисия (ЦИК).
Според Изборния кодекс, приет през пролетта на 2014 г., членове в ЦИК имат партиите с представители в българския или Европейския парламент, като тези, които имат само евродепутати, се ползват с правото на един член в изборната комисия.
Сегашната ЦИК не е релевантна на новия състав на Народното събрание, коментира пред "Дневник" лидерът на Земеделски народен съюз Румен Йончев, депутат от БДЦ, който е и един от вносителите на промяната в Изборния кодекс. Поправките са подписали зам.-председателят на парламента Явор Хайтов (ЗНС), съпредседателят на парламентарната група на БДЦ Светлин Танчев, който обяви, че прави гражданско движение, Георги Ковачев - също част от движението на Танчев, както и единственият депутат останал верен на Николай Бареков - Мартин Иванов.
Абсурдно е партии, които не съществуват, да влияят на избирателния процес, каза още Йончев и напомни, че представители в ЦИК имат НДСВ и недействащата вече "Синята коалиция". В същото време освен БДЦ без членове в ЦИК остават Патриотичния фронт, Реформаторския блок (които все пак имат представител като наследник на "Синята коалиция") и АБВ.
Веднага след евроизборите през май 2014 г., когато партията на Бареков спечели двама евродепутати, той предложи на президента Росен Плевнелиев да назначи в ЦИК адвокат Катя Иванова. След като държавният глава откри процедура за предложения, по-късно обяви, че няма да издаде указ за допълване на състава на ЦИК заради аргументите на Правния съвет към президента, че в текстовете на Изборния кодекс, които имат отношение към начина на формиране на ЦИК, се съдържат противоречиви, неясни и взаимно изключващи се разпоредби.
Още в наложеното от президента вето на приетия от Народното събрание на 21 февруари 2014 г. Изборен кодекс той изрази опасенията си за начина, по който се предвижда да бъде конституирана ЦИК, напомнят от прессекретариата му. Членовете на Правния съвет напомниха, че в действащите норми на Изборния кодекс няма нито разписани срокове, нито ред и процедура, по които да се допълва съставът на ЦИК. Юристите в Правния съвет се обединиха около мнението, че в новоизбраното 43-то Народно събрание трябва да бъдат положени усилия за подобряване на изборното законодателство.
Именно по препоръката на президентската администрация петимата депутати са подготвили и поправките. Йончев коментира, че единствената институция, с която са разговаряли по въпроса, е президентската, тъй като ГЕРБ, БСП  и ДПС нямат интерес от подобна промяна. Освен това управляващите са на мнение, че не трябва да се пипа Изборният кодекс преди местните избори наесен заради опасения, че всеки ще иска да прокара поправки в свой теснопартиен интерес.
Същите петима депутати са внесли и промени в закона за политическите партии, с които искат Сметната палата да дава 7-дневен срок на партиите, чийто годишни финансови отчети не отговарят на изискванията на закона за форма, съдържание и начин на представянето. Точно подобен проблем за малко да лиши партията на Бареков от държавна субсидия тази година.