(Не, ние, пишещите журналисти, не сме влизали, само операторите - това е известно. Заглавието ще стане ясно по-надолу.)

От летище Чампино кортежът с българския министър-председател, предвождан от карабинери в специални униформи със страховити с големината си черни каски върху огромни лъскави черни мотоциклети, потегли направо за Ватикана. Безбрежна зеленина от двете страни на пътя. От бусчето, с което завършва колоната ни, наблюдаваме напред официалния автомобил и виждаме тук-там трафикът да намалява скорост и да спира, за да ни направи път, под команда на карабинери. Престижно.

Колизеума: много по-мащабен, по-голям, отколкото изглежда на цветните картички, неизброим народ пъпли около римската туристическа емблема.

Площад "Свети Петър": оттук започва територията на папската държава. Народ от целия свят изпълва площада - тук ревностни вярващи стоят с дни да зърнат папата, а нашето бусче навлиза през каменния вход в Светата обител - гледат ни и долавям завист. Светът е несправедлив. Ние сме вътре във Ватикана.

Колоната ни се движи по тесен каменен път с много завои, обрамчен от двете страни с високи мрачни сгради подобни на крепостни стени, без признак на живот - а пътят толкова тесен, че бусът пропълзява през сводовете, за да не се отърка в зидовете. Надничаш нагоре и едва виждаш само малко късче небе. На всеки завой служител на папската държава в черна униформа, подобна на полицейската, отдава чест. В пролуката между две стени съзираме зеленина и огромни дървета - паркът на Ватикана - в него, казват, папата и кардиналите се разхождат в усамотение.

Най-сетне излизаме на светло - площадчето пред Апостолическия дворец, красиво орнаментирана сграда във формата на буква П, където папата ще приеме българската делегация, и пред очите ни се разкрива живописната гледка на папската гвардия - редицата на т. нар. швейцарски гвардейци в техните причудливи униформи на жълти и сини райета, с огромните красиви червени пискюли върху каските!

Команда неразбираема за нас, иззвънтяват копията на гвардейците за почест, делегацията влиза в обителта на Светия отец, посрещната върху червения килим от приближени на папата в цивилно облекло с многобойни отличия върху гърдите. По-късно ни обясниха че тези лица са граждани на Рим със заслуги към Ватикана, за които са отличени с ордени.

А ние на площада останахме да чакаме - що снимки се изщракаха пред редицата на шарените гвардейци. Някой от групата, по-запознат с историята на Ватикана, каза, че рисунките на униформите им били направени от Микеланджело... Но не било потвърдено.

По едно време два черни автомобила навлязоха в площада, иззвънтяха пак гвардейските копия за почест, от колите излязоха мъже и две жени, засуетиха се, тръгнаха, един се върна за нещо забравено в колата, групата по нещо поразително напомняше на нас, българите - дали по суетнята, във всеки случай никога не би била сбъркана със скандинавска или германска делегация - и когато от втория автомобил излезе православен духовник с архиепископски одежди, разпознах мъжа най-отпред - ама разбира се, Никола Груевски. Пристигаше тържествено и македонската делегация, далеч по-скромна от нашата - не видях журналисти, камери... Сами, сякаш притеснени... така изглеждаха... По програма срещата на Груевски следваше след аудиенцията на нашия премиер.

Наложи се да чакаме по-дълго от очакваното. След като папата благосовил нашата делегация - министрите Вежди Рашидов и Николай Ненчев и депутати от всички парламентарни партии, Бойко Борисов, казаха ни, разговарял десетина минути насаме с Негово Светейшество, а след това бе срещата му с държавния секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин. Говорили за бъдещо добро сътрудничество. Борисов казал пред папата да се помолим да няма бедствия и аварии по света, за да намалеят човешките страдания. Борисов каза по-късно, че "македонската делегация може и да се е поразсърдила", тъй като им се е наложило да почакат доста вътре в двореца, но уточни, че не се е засякъл с Груевски.

Влязохме в буса да чакаме да свърши срещата на премиера с държавния секретар. По едно време от страничен вход се появи духовник, придружен от двама цивилни и някой от колегите извика: Я, ама това не е ли папата ? Ама разбира се, папата! Наскачахме да слезем, докато вадехме фотоапарати и джиесеми, докато се бутахме и възклицавахме, той се качи на черен "Форд фокус" и колата бавно напусна площадчето.

Аз вярвам, че този скромен човек, който се появи на входа без шпалир от кардинали и без бляскав церемониал влезе в колата, беше наистина Светия отец.

По-късно Бойко Борисов се прояви като психолог и изрече най-краткото си и може би най-точно изявление пред журналисти. Запитан за впечатленията си от тримата папи, с които досега се е срещнал - Йоан Павел Втори, Бенедикт Шестнайсети и папа Франциск, Борисов каза: "От папа Йоан Павел струи святост, от папа Франциск блика доброта."

А в надписа на плакета, който Негово Светейшество подари на премиера, е отразен целият папа Франциск, какъвто го описват: "Един свят, основан на солидарност, справедливост и мир." Релефът изобразява ангел, в нозете му дракон и символизира победата на доброто над злото по света.

След тържествената литургия в катедралата "Св. Апостол Павел" Бойко Борисов поздрави всички българи и отново подчерта заслугите си за българските храмове. "Подкрепям всички идеи на Светия синод, защото съм дълбоко вярващ... Иначе щяха да ми се видят много тези 20 млн. лв., които ще отделим за ремонта на нашата катедрала в София "Св. Александър Невски".

Борисов благодари и на архиепископ Стефан, главата на македонската църква (той беше духовникът в делегацията на Груевски), който беше дошъл на литургията и стоеше на първия ред. Премиерът определи това като "първата лястовица" за подобряване на българо-македонските отношения (трябва да отбележим, че между държавните и църковните дела има разлика - бел.ред.).

Навръх празника на Св. Кирил и Методий пред базиликата "Сан Клементе", където са погребани мощите на Свети Кирил, българчета от цяла Европа посрещнаха Борисов с "Върви народе възродени", а храмът "Сан Клементе" и дворът отпред беше претъпкан с народ.

Толкова много българки! По вида им личи, че работят, и то работа, при която не подгъват крак. Жени от всички възрасти и всички краища на България... (По-рано сутринта - след тържествената литургия в катедралата "Свети Апостол Павел", отвън на площадчето Бойко Борисов отдели поне десетина минути - колкото за журналистите, толкова и за желаещите да се снимат с него. А те не бяха малко. Жените обичат премиера според моите наблюдения.)

В "Сан Клементе" се чуваше и руска реч - на този ден в базиликата идват и много руснаци да запалят свещ. Църковният хор на молебена край гробницата, отслужен от митрополит Антоний, беше руски. Свещеник ми обясни, че празникът се почита едновременно от Българската и Руската православна църква.

Оригиналната гробница се намира в подземието, аз го нарекох крипта, но тук го наричат катакомба - огромно пространство, толкова голямо, че вървяхме в сумрака няколко минути покрай каменни укрепени древноримски руини, статуи, саркофази... Толкова много археология, "като у нас" (по Бойко Борисов). След молебена премиерът поднесе венец, депутатите - букетите си, и когато си тръгваха, камерите забързано си запробиваха път след премиера в гъстата навалица, въобще камерите го следваха неотстъпно, а предстоеше децата да поднесат цветята си. Децата нямаше кой да ги снима. Попитах едно десетина годишно момченце от кое училище идва. От Канада. Едно по-малко до него: От Испания.

Изостанах от навалицата, за да разгледам плочите в памет на Св. Кирил на стената над гробницата, поставяни от различните славянски държави - по вида им и по означените дати се виждаше, че са поставяни в ново време - в последните десетилетия - от Русия, Украйна, Черна гора, Сърбия, имаше и македонска /"од македонскиот народ"/. А най- интригуващата бе плочата в средата - най-голяма и сякаш патинирана от времето. Това беше българската плоча "в памет". От масивен мрамор с орнаменти и с икона на Кирил от цветна мозайка - посочена е годината на поставянето й - 1929. Затова се отличаваше от другите.

Забързах да се върна при групата - загубих се в мрачните лабиринти на "археологията", после налучках пътя. И... създадох напрежение, меко казано (тръгнали бяха да ме търсят).

След Ренесанса новите поколения творци трябва да бъдат обявени за герои - за куража им да хванат длетото и четката, след като красотата е била вече сътворена - това си помислих, докато вървях из Рим.

Катедрала до катедрала. Малко площадче, на което влизаш от тесни улички - една от сградите не може да е друго освен катедрала. Отвън изглежда средна или дори малка - влизаш и се изгубваш.

По ъглите на улиците и площадчета скулптурни фигури. Милосърдие и Пиета - ако не е мраморна, ще е каменна. Не говоря за монументалните скулптурни композиции на площада Квиринале /бившия кралски дворец, сега президентски/, или за Музея на Виктор Емануил Втори /Средновековието/ с бронзовия крал на кон - огромен, мрачен и красив - нито за класическите музеи, населени с митически богове и християнски светци. Говоря за улиците.

За съжаление музеят на Ватикана с шедьоврите на Великите е затворен точно в събота и неделя.

По каменните огради бели водопади от нацъфтял жасмин. И розови лавини от олеандри (това са същите наши зокуми, само че отглеждани като огромни храсти).

Взирам се в картата на Рим на един площад и се оглеждам - и правя в ума си голямата грешка - "а защо никъде не виждам прочутата галерия Уфици" - но тутакси се разблокирам: глупости, Уфици е във Флоренция! Не знам как съм изглеждала, но ме приближава карабинер и иска да ми помогне - и аз изрекох на глас грешката - вече съзнателно, колкото да кажа нещо, попитах за Уфици. Униформеният ме смая: Но, сеньора, дели Уфици а Фиренце. Куи галерия Боргезе, музео ди Рома, музео ди Кампидолио - и продължи да ми изрежда имена на галерии и музеи и да ми драска стрелки по картата. Полицаят ги знаеше!

Толкова много туристи от цял свят... На всяка крачка момчета продават поставки за селфита - от малки до двуметрови. Светът си прави селфита. Американците са като хипнотизирани в катедралите, гледам лицата им - страхопочитание. И снимат, снимат в упоение - от тичинките на цветята до античните мраморни титани.

Пред фонтана "Ди треви", въпреки ремонта - тълпите неизброими. Униформен пазител на реда приканва да се движи народа ("Прего, аванти"), американците не помръдват, загледани в статуите над фонтана.