Антиинтеграцията на ромите приключи и ни чака враждебно съжителство, смята Антонина Желязкова

"Проблемът с антиинтеграцията на ромите в България и пълният разпад на отношенията между тях и всички останали е безвъзвратно приключил. Очаква ни трудно преодолимо враждебно съжителство - по подобие на това в Южна Африка или около черните гета в някои американски градове."
Тази прогноза дава в интервю за днешния брой на вестник "Стандарт" социалният антрополог проф. Антонина Желязкова, директор на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия, в анализ на напрежението в Гърмен в последните дни.
Общината е обхваната от етнически конфликт между жителите на селата Гърмен и Марчево и съседната ромска махала "Кремиковци", започнал като междусъседска свада заради силна ромска музика. Жителите на Гърмен се оплакват от рязкото увеличаване на жителите в ромската махала през последните години и от постоянни набези, кражби и тормоз, като заплашват да се самоорганизират в защита.
Анализирайки напрежението, Антонина Желязкова коментира, че предстоят извънредно сложни времена за отношенията между всички общности, от една страна, и ромите, независимо от религиозната им принадлежност, от друга. Според нея продължаващите вече 15 години "гето войни" на долната класа срещу всички останали ще се разширяват на територията на големите градове.

"От чисто криминогенна напаст (тежки престъпления срещу личността и битови кражби) съпротивата на останалите без образование и препитание лумпенизирани роми неизбежно, по логиката на политическото съзряване, ще се превърне в нещо целенасочено", смята Желязкова. Тя допълва, че има мнозина желаещи да насочват и използват тази съпротива на ромите, а в същото време над 80% от останалите граждани са изчерпали търпението си и са изпълнени с негативни нагласи и готовност да поемат нещата в свои ръце. Всичко това обещава навлизане в период на тежки размирици, смята Желязкова.
Според експерта в ескалиращата ситуация в момента преобладаващата част от гражданите на България биха искали да усетят максимално бързо ефект от нов пакет политики, които да защитят живота, семействата и труда им от набези и затова институциите трябва да се задействат бързо и категорично. "Вероятно това няма да бъдат елегантни политики за интеграция, по-скоро ще напомнят за опита на по-далечни страни, които имат сходни проблеми", предупреждава тя.
Желязкова очертава няколко спешни мерки, на първо място сред които незабавно да действа бързото производство и всички нарушители да получават бързи присъди, като според деянието да полагат обществено полезен труд пред очите на всички или да лежат в изолаторите. Тя пледира също да спре преселването на роми заради гласуването на избори и законът да се приложи безмилостно чрез максимално високи глоби за позволяващите това длъжностни лица и връщане на ромите на адреса по произход.
На трето място, но може би най-важно, е връщането на всички ромски деца в училищата. Без максимализъм и претенции, без сложности в учебните програми, с повече атрактивни дисциплини и насърчения, с много грижа и специализации за учителите, смята експертът, по чието мнение важен елемент от процеса е санкционирането на родителите, които не изпращат децата си в класната стая.
Полицейски пунктове би трябвало да има във всички гета, които съжителстват в непоносимост с "другите", за да осигуряват обществения ред, спокойствието, сигурността, да предотвратяват, а не да пристигат след побоищата. Цялото общество трябва да разбере, да се приспособи и да живее по този нов труден начин, защото нещата са доведени дотук и връщане назад няма, смята Антонина Желязкова.