Магна Харта - кратерът на спящ вулкан

Магна Харта - кратерът на спящ вулкан

Препис на Magna Carta от средата на XIV век.
Препис на Magna Carta от средата на XIV век.
Преди 800 години, на 15 юни 1215, на поляната Рънимийд между замъка Уиндзър, Стейнс и река Темза се сключва мирен договор, известен като Магна Харта, за предотвратяване на кървава гражданска война. Страни по него са лично крал Джон (с печат, а не с подпис) и 36 аристократи и висши църковни сановници начело с архиепископ Стивън Лангтън.
Самият договор от 3550 думи, разпределени в 63 текста, представлява
декларация на краля, с която той дава важни права и свободи на своите поданици и обявява драстични ограничения на собствената си власт.
Това тържествено кралско обещание блести до днес като непоклатим меч, забит в скалата на човешкия копнеж за достойнство и справедливост.  
Хартата се ражда в Англия не заради уникални постижения на английската правна мисъл и практика, а тъкмо напротив - поради нетърпимата тирания и произвол на краля. Именно онзи деспотизъм и жестокост предизвикват вулкана от възмущение и ярост на бароните срещу крал Джон, принудили го на компромиса от Рънимийд. От недрата на този кратер излитат високо в небето пламъците на свещените свободи на личността.
Заслугата на противниците от онзи юнски ден на 1215 година е, че
и двете страни предпочитат победа на закона вместо победа на оръжието.
Магна Харта е мир чрез върховенство на закона. "Тя показва, че правото и мира са неделими, както безправието и войната". Хартата е начало на нова конституционна цивилизация, защото:  
Първо, тя обявява абсолютна власт на закона над всички, дори над монарха. Това е изрична раздяла с древния римски принцип на Улпиан в Дигеста 1.3.31: Princeps legibus solutus est = Монархът не е обвързан от закони. На негово място идва величественият чл.40 от Хартата: На никого няма да продаваме, да отказваме или да отлагаме право или правосъдие.
Второ, чл.39 тържествено обещава неприкосновеност на личността и нейното имущество освен чрез законна присъда от законен съд.  
Трето, в чл. 61 кралят приема негови нарушения на Хартата да се отстраняват от 25-тимата барони - нейни пазители, дори с военна сила срещу самия него. Една договорна санкция чрез легитимно самоуправство.  
Четвърто, Чл.45 на Хартата казва: "Няма да назначаваме други съдии , констабли, шерифи или управители
освен такива, които познават закона на кралството и желаят да го съблюдават добре".    
През 1215 г. Магна Харта не обявява власт на народа, защото се е отнасяла само за свободните:
църковния елит, барони, рицари и други благородници, т.е. за около 10-20% от тогавашното английско население. Тя не засягала мнозинството зависими селяни и други феодално подчинени. Но Хартата е семето, от което пониква английската демокрация и по-късно става крайъгълният ценностен камък на британската общност.  
Има любопитно съвпадение между чл.41 на Хартата и чл.9-10 от Договора на българския княз Иванко с Генуезците от 1387г. в третирането на чуждестранни търговци по време на мир и на война. Не е чудно, че английските заселници в Америка превръщат Хартата в духовно знаме на борбата си за независимост. И е разбираемо защо Конституцията на САЩ е понякога наричана Голямата дъщеря на Магна Харта.
Това обяснява и оправдава присъствието й в настоящото издание редом с Хартата. Магна Харта е една от причините за това, че на Острова не избухва революция като френската.  
Изминалите осем века са превърнали Магна Харта в конституционна икона, в легенда и символ на свободата чрез право. От кратера на вулкана, изригнал на 15.06.1215, грее едно сияние, което показва, че той само спи и че наистина "В началото бе словото."
Текстът е на адвокат Валентин Брайков от адвокатско бюро "Брайков", публикуван е и в "Капитал".