В Народното събрание са внесени два законопроекта - на ПП ГЕРБ и на ПП АБВ. Министърът на правосъдието е обявил на сайта на Министерството на првосъдието проект за изменение на Закона за съдебната власт, който в момента е подложен на обществено обсъждане.

Предвижда се след приключване на обсъждането да се взимат предвид изказаните становища и едва тогава министърът да внесе законопроекта в Министерския съвет, който от своя страна да го депозира в парламента. Обществената и професионалните дискусии са полезни, защото позволяват повишаване на качеството на законодателния процес. Между трите обявени законопроекта, макар и те да са на различен етап на развитие, има общи неща и безспорни положения, които се приемат както от професионалната колегия, така и от обществеността като положителни.

или, по друг начин казано, разделното администриране на съдиите и прокурорите.

Освен че е заложена и в проекта за изменение на Конституцията, промяната в структурата на ВСС е доразвита и в текстовете на проекта за изменение на Закона за съдебната власт – регламентирани са правомощията на колегиите на прокурорите и на съдиите, както и на пленума.

Съдиите и прокурорите е необходимо да бъдат администрирани поотделно, тъй като спецификата на двете професии е много различна. Изисква се различен подход, защото системата на прокуратурата по дефиниция и необходимост е централизирана и йерархична, а работата на прокурора е концентрирана в досъдебната фаза на наказателно производство.

При съда нещата стоят по друг начин. Системата на съдилищата е хоризонтална. Съдиите от долустояшите и горестоящите съдилища не се намират в субординационни отношения. Подходите към оценка на работата на съдията и прокурора, натовареността и качеството на работа са съвсем различни.

Създаването на колегии, които са по-малки по състав, ще позволи по-оперативно да се извършва работата на ВСС. В момента 25 души много по-трудно комуникираме, работим и извършваме текущите дейности. Това се вижда съвсем ясно и отвън. Разделянето на съвета на прокурорски и съдийски е положително, доколкото се възприема под една или друга форма във всички останали законопроекти и в публично изразените позиции на представители на съдебната власт и на другите власти. Може да се каже, че по този въпрос има формирано съгласие.

Друг проблем, който смятам за положително решен в законопроектите, са

Това са идеи, които от много години съдийската общност е обсъждала, че трябва да се осъществят. Дори самия ВСС в настоящия си състав е подкрепял много от тези идеи, под една или друга форма. Трябва да се създаде относително самостоятелен и занимаващ се само с това помощен орган по атестиране, каквато се предвижда да бъде Комисия към съвета, съставена от съдии. Същото се отнася и за прокурорите. Това ще позволи на постоянно занимаващи се е с тази дейност съдии и прокурори да извършат качествено оценяване на дейността на колегите си и така да се преодолее проблема с формалното атестиране.

Има проблем, включително и Европейският съд по правата на човека го констатира, че в момента, както е уредено дисциплинарното производство, във ВСС са съчетани и трите функции: за образуване, повдигане на дисциплинарното обвинение и за решаване на дисциплинарното производство. В проекта на Министерството на правосъдие се предвижда разделяне на функциите, които в момента са слети в едно, което ще гарантира един справедлив дисциплинарен процес за съдиите и прокурорите.

Следващ позитивен момент е това, че се предвиждат

Подлежи на дебат, доколко следва тези проверки да се извършват от Инспектората при ВСС и не би ли следвало да се извършат от Комисия към ВСС. При всички положения проверките за имотно състояние, за конфликт на интереси и нравствени качества трябва да се извършват от орган, който е в рамките на съдебната власт – от ВСС или от Инспектората. Не трябва да е от орган, който да е в изпълнителната власт, тъй като би имало опасност така да се влияе на съдиите и прокурорите, с което да се ограничи независимостта им.

В правилна посока е предлаганата в законопроекта на министъра на правосъдието промяна на уредбата на конкурсите. Професионалната общност е обединена в това, че

Конкурсите, така както се провеждат сега, не позволяват в максимална степен да се проверят професионалните и нравствени качества. Това, което се предлага в законопроекта на Министерството на правосъдието, е доста по-гъвкава уредба, от една страна, когато става дума за преместване от един съд в друг, без да има повишаване. Тогава конкурсът е разумно да бъде по-облекчен.

Освен това - да се извършват много по-стриктни проверки за нравствените качества, при първоначалното назначаване на младшите съдии и прокурори или на външните назначения. Или да се проверяват познанията по европейско право, по права на човека, както и психологическите нагласи на кандидатите. Това е чувствителна тема, но трябва да се развива и у нас. В повечето европейски държави, които имат съдебни системи подобни на нашата, от години тече дебат следва ли и как следва да се проверяват психологическите качества и профили на кандидатите за съдии и прокурори.

В законопроекта на Министерството на правосъдието се предлагат частични промени по отношение на правомощията на прокуратурата - в останалите два проекта темата не е засегната. 

Промените са в правилната посока, тъй като идеята, на която са подчинени, е да се освободи прокуратурата от всички несвойствени й правомощия.

Прокуратурата по Конституция има за основна задача да повдига обвинения за извършени престъпления, да ръководи разследването и да внася обвинителни актове в съда. Във връзка с тази основна функция тя има и съпътстващи задачи - да следи за законосъобразността при изпълнение на наказанията и др.

Всички други нейни несвойствени правомощия, свързани с надзора за законност, намесата в административните и гражданските правоотношения следва да бъдат ограничени. Дискусия в този дух се води през годините. Прокуратурата действително е натоварена с нетипични правомощия, които й пречат да осъществява пълноценно функциите си за наказателното преследване.

Същественият дебат за това каква трябва да е структурата на прокуратурата и доколко трябва да централизирана, как трябва да се изрази тази централизация тепърва предстои. Той трябва да е с участието на широк кръг специалисти - прокурори, академичната общност, конституционалисти.

Обемът на законопроектите и специално този на министъра на правосъдието е много голям. Буквално някои от колегите казват, че става дума почти за нов Закон за съдебната власт. Това е обяснимо, тъй като през последните 4-5 години по всички съществени въпроси, свързани с управлението на съдебната власт, са изниквали проблеми, които са стояли на вниманието на ВСС и на редовите съдии и прокурори, но досега не е предлаган комплексен подход за решаването им.

Различните предложения в проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт са взаимно свързана система.

Ако не променим атестирането, а само конкурсите, няма да се постигне резултат. Ако не променим структурата на съвета - също. Повечето мерки, които се предлагат от МП, са мислени като комплексни. Много е вероятно нещо да е пропуснато, затова се провежда обществено обсъждане. Има въпроси, по които е необходимо да се проведе по-продължителна дискусия с участие на съдиите, прокурорите, академичната общност и конституционалисти.