Прокуратурата проверява "Дневник" по сигнал на Бареков

Прокуратурата проверява "Дневник" по сигнал на Бареков

Прокуратурата проверява "Дневник" по сигнал на Бареков
Пресцентър ББЦ
Прокуратурата e разпоредила да се извърши предварителна проверка по сигнал на Николай Бареков срещу "Дневник". Той е във връзка с публикация от началото на април, в която се съобщава, че МВР е поискало разкриването на данъчната и осигурителна тайна на лидера на "България без цензура".
Бареков веднага публично се закани, че ще съди "Дневник" (сайтът ПИК тогава обяви "Бареков даде "Дневник" на Цацаров за злоупотреба с информация"). На 23 юни двама оперативни работници от Икономическа полиция към Главна дирекция "Национална полиция" дойдоха в редакцията на медиата за "сваляне на обяснения". Те искаха да установят кой е автор на материала и кои са източниците на информация.
Така стана ясно, че прокуратурата се е задействала по сигнала на Бареков и е образувала проверка.
Кой какво проверява
На 14 април Николай Бареков изпраща сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров, който го разпределя по компетентност. Според бившия тв водещ срещу него не можело да има образувано наказателно производство, тъй като, за да стане това, първо, е нужно да бъде снет имунитетът му като евродепутат, и настоява главният прокурор и СДВР (до която също е адресиран сигнала) да установят има ли производство срещу него и има ли изтичане на информация.
По сигнала се произнася прокурор Антон Ефтимов от Софийската районна прокуратура. Той установява, че няма данни за извършване на престъпление от общ характер, но въпреки това разпорежда да се провери:
- дали има образувано досъдебно производство срещу Бареков; 
- кой е авторът на публикацията и да се снемат обяснения за източниците му;
- да се установи има ли незаконно изнасяне на данни от страна на органите на досъдебното производство или наблюдаващия прокурор.
В публикацията на "Дневник" всъщност ясно е посочен източникът на информация и той е публичен. Материалът се позовава на справка от сайта на Административния съд в София, от която става известно, че отдел "Досъдебно производство" на столичната полиция е поискал разкриването на тези данни и че случаят е изпратен по подсъдност в Пловдив, където е постоянният адрес на бившия тв журналист. 
Другият посочен източник на информация - отказът на Софийската градска прокуратура по сигнала на "Протестна мрежа", също е публично достъпен. От него стана ясно, че срещу бившия журналист има отделени материали в друга проверка.
Има ли нужда от проверка
"Единственото възможно престъпление от общ характер е изтичането на информация. Затова при проверка би трябвало първо да се започне от полицията и прокуратурата. Да проверят има ли досъдебно производство срещу Николай Бареков, защото, ако няма, не може да има и следствена тайна. Второ, ако има такова производство, трябва да се провери дали прокурорът е разпоредил това да е тайна. Защото според Наказателно-процесуалния кодекс само материалите от досъдебното производство са тайна, а не и самият факт, че има такова. Затова е неясно защо се върви към проверка на "Дневник", коментира адвокат Александър Кашъмов, който защитава интересите на редакцията. 
По повод проверката на "Дневник" прокурори, пожелали анонимност и цитирани от Капитал", са коментирали, че е абсолютно невъзможно решението за образуване на проверка с подобен предмет да не е съгласувано на най-високо ниво в прокуратурата.
Според адвокат Кашъмов: "Прокуратурата безкритично е приела подадения сигнал и широко е тълкувала текста от Закона за съдебната власт, който регламентира предварителните проверки. Когато сигналът е подаден от политическо лице и се подхожда безкритично, има сериозна опасност от политическо заиграване. Така на практика прокуратурата се поставя волно или неволно в ролята на политически играч. Използва се сериозен държавен ресурс, без да е ясно какво точно се цели, дори липсата на определено от прокуратурата престъпление, чието изясняване да е целта."
Александър Кашъмов припомни още, че е абсолютно недопустимо медиите да бъдат принуждавани да разкриват източниците си на информацията, каквато е една от задачите на прокурорската проверка.
Това не е първият път, в който прокуратурата образува предварителна проверка срещу "Икономедиа". 
Кой е наблюдаващият прокурор
Проверка на "Капитал" показва, че наблюдаващият преписката прокурор Антон Ефтимов е бивш следовател в Столичната следствена служба, където за кратко се засича с Делян Пеевски, а за по-дълго с председателя на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров. Преди промените Ефтимов е бил агент на органите на Държавна сигурност към трето управление с псевдоним Емил. Той е един от свидетелите по дисциплинарното производство срещу бившия зам. главен прокурор и член на ВСС Камен Ситнилски.
Бареков пише - прокуратурата действа

Това е поредният случай, от който изглежда, че сигналите, подавани от Николай Бареков, явно получават по-специално внимание от прокуратурата, а в някои случаи изглежда така сякаш между нея и бившия тв журналист има и други общи действия.

Бареков отразяваше на живо прокурорската акция в Костинброд в деня за размисъл преди парламентарните избори през пролетта на 2013 г. и стана рупор на лансираната от държавното обвинение теза, че ГЕРБ е подготвяла фалшификация на вота. Впоследствие се оказа, че подобни данни няма, а единственият обвинен за случая беше оправдан от съда. Заради изтичането на информация от разследването прокуратурата заяви, че ще образува проверка, но няколко месеца след това обяви темата за приключена.

През 2013 г. Бареков организира и манифестация пред Съдебната палата в подкрепа на главния прокурор Цацаров. През лятото на същата година, когато Цацаров беше в атака срещу члена на ВСС Камен Ситнилски, хора гравитиращи тогава около Бареков (Бисер Миланов-Петното и групата му) и сега (Симон Милков - работи в "България без цензура") бяха на протестите пред ВСС срещу члена на съвета Камен Ситнилски.
По сигнал на Бареков, подаден до Цацаров, през май 2014 прокуратурата образува проверка срещу президента Росен Плевнелиев за престъпление срещу републиката. След като този факт стана ясен, проверката беше тихомълком прекратена.  
След като Николай Бареков стана политик, прокуратурата многократно пропускаше да провери начина, по който се финансира движението му "България без цензура".  Пак без последствия останаха и разкритията, че две млади дами, свързани с Бареков и партията му, са си купили къща в кв. "Драгалевци" за 1 млн. лв., без да е ясен произходът на средствата. Други сигнали и журналистически разследвания също останаха без реакция от прокуратурата.
От отказа на Софийската градска прокуратура да образува досъдебно производство срещу Делян Пеевски и Ирена Кръстева по сигнала на "Протестна мрежа" (срещу Пеевски, Цветан Василев и Бареков) пролича, че материалите за Бареков са отделени в друго производство. Въпреки че сигналът беше подаден преди година и половина, а срокът за разследване е едномесечен, все още няма данни за резултат от проверката.