Прокуратурата за промените в конституцията: Не е сигурно, че може без Велико народно събрание
Със смекчени изрази, но в същия смисъл като Върховния административен съд, прокуратурата смята, че промените в конституцията в частта за съдебната власт не осигуряват в цялост независимостта на съдебната система.
Наред с това обвинителната институция прави уговорката, че трябва
"да се даде ясен отговор може ли целта на промените да бъде постигната чрез приемането им от 43-ото обикновено Народно събрание"
Вчера Върховният административен съд ВАС), а миналата седмица и Висшият съдебен съвет казаха направо, че само Велико народно събрание може да направи предложените промени в основния закон. А ВАС почти изцяло отхвърли и проектопромените на основния закон. Докато прокуратурата очаква да бъде убеждавана по въпроса дали може без ВНС да се приемат промените на основния закон.
По съдържанието на промените прокуратурата също прави уговорка, че ги подкрепя
само "ако имат за цел да увеличат гаранциите за независимост и ефективност на съдебната власт"
Така становището на прокуратурата по основните проекторазпоредби е едновременно близко до това на ВАС, но е описано с различни изразни средства.
И в заключение прокуратурата обобщава:
"Законопроектът само отчасти е способен да обслужи тази цел и търпи съдържателно и редакционно оптимизиране. Същественият въпрос, на който следва да отговори законодателят, е доколко предлаганите изменения и допълнения на КРБ запазват баланса между властите, върху който е изграден действащият конституционен модел. Само при убедителен позитивен отговор на този въпрос, Четиридесет и третото Народно събрание би имало основания да гласува проекта."
"И ние сме магистрати - като съдиите" - върху този аргумент е изградено изцяло становището на прокуратурата
Прокуратурата е неудовлетворена, че в промените се акцентирана преди всичко на съдийската независимост. Напомня, че прокурорите и следователите са закрепени в конституцията като част от съдебната власт и следователно - става ясно от становището на прокуратурата - трябва да бъдат третирани еднакво със съдиите по отношение на тяхната независимост.
Подкрепа по принцип за разделянето на Висшия съдебен съвет, но възраженията са съществени
Прокуратурата претендира защо в съдийската колегия избраните от съсловието членове са повече от избраните от парламента, а в прокурорската колегия избраните от гилдията членове заедно с главния прокурор са еднакъв броя с избраните от парламента.
Посочва се, че в проекта не са отчетени европейските стандарти, които изискват гарантиране гарантират независимостта и самостоятелността на прокурорите. Вместо това - притеснява се прокуратурата, "на преден план е изведена подотчетността на прокуратурата и засилването на контрола върху работата й чрез парламента и чрез парламентарната квота във ВСС".
"Главният прокурор не бива да докладва за наказателната политика пред парламента",
защото не я реализира само той, тази е позицията на прокуратурата по предложението първият прокурор да изнася доклад за наказателната политика и борбата с престъпността.
Критикува се формулировката на текста предвиждащ главният прокурор да представя "и други" доклади пред депутатите, извън годишния доклад на прокуратурата, защото противоречи на разделението на властите. Освен това трябвало изрично да се посочи, че няма да докладва по неприключили наказателни производства, както и за наказателната политика, тъй като тя се осъществява от изпълнителната и законодателната власт. Иначе прокуратурата подкрепя отчетността на институцията.
Подкрепя и това да премине във ВСС правомощието на министъра на правосъдието да управлява съдебните сгради.
Прокуратурата не подкрепя явното гласуване
като в становището несъгласието на прокуратурата да се замени тайното гласуване с явно е изразено сложно, но достатъчно категорично, по следния начин:
"Премахването на тайното гласуване във ВСС е обосновано неубедително. Не личат ясни аргументи против тайното гласуване по кадрови въпроси /.../ . Няма по-сигурни гаранции и условия за упражняване на правомощията на ВСС по демократичен и лишен от чуждо въздействие начин от разписана в Конституцията процедура за гласуване по кадрови въпроси/тайния вот - бел. ред. Отстъплението от този принцип с единствено прокламираната цел, законодателят да получи възможност – по конюнктурни съображения и на база моментната оценка на обществения интерес, да преурежда процедурата по гласуване, е неприемливо."
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.