Родопският драматичен театър се оплака, че е пред повторно изчезване
Родопският драматичен театър "Николай Хайтов", който беше слят с Пловдивския по време на първия мандат на Вежди Рашидов, после закрит, а впоследствие възстановен след обществен натиск през 2014 г., се оплака, че работи в трагични условия. В отворено писмо към всички институции директорът му Крум Филипов поиска Министерството на културата спешно да предприеме четири мерки за подпомагането му и да преразгледа методиката за финансиране, защото тя обрича на изчезване малките провинциални театри.
В писмото си Филипов пише: "За "възраждането" на театъра от общината ни бяха предоставени пет административни кабинета без всякаква офис техника, а за творческа дейност – камерната зала на театъра; с неработещ озвучителен пулт и осветителна техника. Едновременно с изграждането на администрация и създаването на трупа трябваше да осигурим чрез спонсори офис техника за нормална работа на администрацията, машини и инструменти за техническите служби, насъщния озвучителен пулт и лампи за прожекторите.
....
Апартаментите на театъра, в които трябваше да настаним младите артисти – ядро на новата трупа, не бяха докосвани десетина и повече години. Наложи се да сменяме сами водопроводни инсталации, бойлери, дограми, да шпакловаме и боядисваме. Това беше един неочакван, но крайно необходим разход.
Министерство на културата така и не успя да намери механизъм, да възстанови на театъра принадлежащата му недвижима собственост - апартаментите и дърводелската работилница на Родопския драматичен театър все още се водят на Драматичен театър Пловдив. От това всеки месец театърът ни губи от наем на работилницата.
Така стартира театърът - не от нулата, а твърде под нулата. Без администрация, без трупа, без заглавия в афиша, без обучен технически персонал. Но през цялото това време според закона вече бяхме подвластни на Методиката. И така още по време на базисната дейност по възстановяване на театъра ние вече започнахме на загуба, защото не продавахме билети..."
Сега действащата методика изчислява финансирането на театрите на база продаден билет. Филипов апелира министерството да я преразгледа и спешно да изпълни четири обещания, които според него е направило още през януари:
. Обещание на министъра на културата, че ще ни бъде осигурен автобус с товарно отделение до началото на пролетта, защото театърът ни няма собствен транспорт и сме принудени да наемаме на изключително висока цена частни превозвачи за осъществяване на турнетата.
· Обещание за промяна на статута на театъра в драматично-куклен, което да повиши субсидията от продаден билет.
· Обещание за гарантирано прехвърляне на недвижимата собственост от ДТ "Н. Масалитинов" – Пловдив, заради което театърът ни губи 200.00 лв. от месечни наеми.
Филипов говори и за конфликт с община Смолян, чиято собственост е сградата след първоначалното му закриване и ползва голямата зала. Според него предоставените на театъра помещения се отопляват само по няколко часа на ден, а трупата е принудена да заплаща електричеството отчасти в разрез с първоначалното споразумение.
Според Адриан Петров - бивш председател на инициативния комитет за възраждане на театъра, бивш управител на сградата, а сега зам. областен управител, обвиненията, отправени към администрацията, са несправедливи.
"Общината е поела пълна грижа за режийните разноски на театъра и никой не пречи на трупата да работи по което време желае. Моето и на общината мнение обаче е, че пазарът определя нещата, а театърът просто не се менажира добре. От възстановяването му е поставил четири пиеси от български автори, като три от тях са режисирани от г-н Филипов. Цифрите показват, че когато каним известни имена, публиката идва, тоест няма липса на интерес."
Директорът на Родопският драматичен театър обаче смята, че честите гостувания на имена като Камен Донев, Руслан Мъйнов, Асен Блатечки или балета на Софийската опера, и то близо до техните премиери, изсмукват финансовия ресурс на зрителя в града от 22 хил. души и рушат опита им да си изградят публика. За него поставянето на българска драматургия е целенасочена линия, която на теория се подкрепя и от Министерството на културата.
"В заключение ще кажа, че въпреки географската отдалеченост на Смолян и статистики, че тук живее най-бедното население на България, а всъщност и тъкмо поради това, съществуването на театралната институция е част от не-изгубването на националната културна идентичност", пише Филипов. "Настояваме да се преразгледа сега действащата методика, която за театър от този мащаб и в тези условия е пагубна."