Съюзът на съдиите: От 3 години посочваме проблемите в модела на ВСС
От 2012 г. Съюзът на съдиите в България посочва проблемите в управлението на съдебната система, които в голямата си част произтичат от модела на Висшия съдебен съвет.
Така на конференцита в петък на Съюза на съдиите в България /ССБ/ отговориха на въпроса как ще опровергаят разпространяваното мнение от опоненти на съдебната реформа, че зад промените стои "една съсловна организация", без да я назовават, но се има предвид именно Съюзът на съдиите. Това, че част от идеите са възприети от работната група и са залегнали в проекта, може да е удовлетворително, но зад проектозакона стои Министерството на правосъдието. При това не всички идеи на ССБ са възприети от работната група, каза организационният секретар на ССБ Атанас Атанасов.
Съюзът на съдиите от години апелира за промяна на модела на управление, припомни Атанасов на пресконференцията, която последва след конференцията на съюза за отчитане на тригодишния им проект "Укрепване на солидарността и капацитета на съдийската общност" с подкрепата на фондация "Америка за България".
На същата пресконференция беше представено и 9-страничното становище на ССБ за проекта за промени в Закона за съдебната влас, с което ССБ принципно подкрепи проектозакона за промени в Закона за ъсдебната власт.
В доклада си на конференцията изпълнителният директор на ССБ Мирослава Тодорова припомни, че
още през 2012 г. ССБ апелира за пряк избор на членовете на Висшия съдебен съвет
от професионалната квота. Точно тогава тя беше уволнена - юли 2012.
А през зимата на 2013 г. за първи път пак ССБ поставя въпроса, че моделът на Висшия съдебен съвет се нуждае от промяна.
ССБ е стигнал до заключението за необходимата промяна, наблюдавайки непрозрачното и неефективно функциониране на всички висши съдебни съвети досега, от което е последвал и изводът, че проблемът е системен и
позволява да се формират лобита и кръгове, които не позволяват ВСС да изпълнява основната си конституционна роля
- да гарантира независимостта на съдебната власт и ефективната организация на работата.
По време на дискусията се изказа като гост и председателят на Съюза на юристите в България Владислав Славов. Проблемите в съда и в прокуратурата са различни и следователно начините за тяхното разрешаване са различни - каза Славов. Така той оспори задочно основната теза на Асоциацията на прокурорите, според която щом прокуратурата и съдът са в една система, значи всички мерки, както и тяхната представителност в колегиите на ВСС, трябва да са еднакви.
Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов е отбелязал, цитиран от участници в дискусията, съществента обезпокоителна подробност в практиката на ВСС при вземането на кадрови и дисциплинарни решения:
в кадруването на прокурори за различни длъжности съдиите не се намесват, а за съдии - прокурорите се намесват.
При избора на съдииски длъжности, включително и за административни ръководители, както и за дисциплинарни наказания на съдии - прокурори се намесват със становища.
По повод думите на Панов паметливи наблюдатели на ВСС си спомниха показателен случай - как през миналата година именно прокурор член на ВСС /Румен Боев/ поиска по-тежкото наказание за Мирослава Тодорова - понижаване в районен съдия за 2 години, вместо предложеното от дисциплинарния състав намаляване на заплататай в СГС. При това прокурорът направи предложението без да й зададе нито един въпрос по време на изслушването й, нито посочи с някакъв аргумент, че познава работата й като съдия. Но мнозинството гласува предложението на прокурора.
Изчистване на кадровата и дисциплинарната дейност на съвета за елиминиране на едни и фаворизиране на други, сочени като подходящи от лобита и кръгове, формирани от външни интереси, е порок на управлението, който от години ерозира съдебната система и разделянето на ВСС на колегии трябва да реши този проблем.
На тази идея се основава до голяма степен и подкрепата не само на Съюза на съдиите, а и на всички организации, които подкрепиха с официални становища проекта за промени на Закона за съдебната власт.