Това е отговорът на въпроса какво се случва с подкрепата за промените в конституцията, свързани със съдебната реформа. Месец след като идеите на управляващите бяха внесени от 132-ма депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и Българския демократичен център, не е съвсем сигурно дали необходимите 160 гласа за първото гласуване в Народното събрание ще бъдат събрани.

Утре (7 юли) текстовете ще бъдат гласувани на първо четене във временната парламентарна комисия, а до няколко седмици трябва да минат и през зала. Ако още тогава не се съберат необходимите гласове, това ще означава блокиране на реформата и вероятно смени в правителството. Този вариант по-скоро няма да се случи, защото би предизвикал сериозно сътресение сред управляващата коалиция (с чиито гласове беше приета и стратегията за съдебна реформа). Освен това предстои т.нар. междинен "устен доклад" от Европейската комисия за първите шест месеца на годината (очаква се в средата на юли) и евентуално бламиране на реформата няма да се отрази добре на оценката на експертите.

За да бъде приета промяната на първо четене, тя трябва да събере подкрепата на три четвърти от депутатите - 180. Ако не събере тези гласове, но за нея все пак са гласували повече от две трети от народните представители - 160, тя може да се гледа на второ четене не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след одобрението на първо четене.

Още с внасянето на промените в края на май минималните 160 гласа изглеждаха по-скоро непосилни. Тогава от АБВ, БСП и ДПС обявиха, че ще гласуват "против" още на първо четене. От източници "Дневник" научи, че управляващите очакват гласове от АБВ (засега официално заявяваната позиция на партията на Първанов е, че няма да подкрепят) и към момента не им достигат няколко гласа за минималните 160.

Голямата въпросителна е БСП. В петък стана известно, че се водят разговори Мая Манолова да е новият омбудсман, а срещу това част от левицата ще подкрепи конституционните реформи. Информацията, че Манолова може да смени Константин Пенчев, чийто първи мандат приключва скоро, беше потвърдена от евродепутата Илияна Йотова пред БНТ в петък. Преди време Пенчев, за когото се твърди, че ще бъде издигнат за член на Конституционния съд, заяви, че иска да остане омбудсман и втори мандат.

Пред "Дневник" Мая Манолова изрази категорична позиция, че партията няма да подкрепи промените. Нейният колега Атанас Мерджанов каза, че официално решение  все още не са взели.

(две от президента, едно от парламента и едно от съдиите). За тях "играели" част от представителите на ДПС и АБВ. Процедурата по избора трябва да започне в края на тази или началото на следващата седмица, като ключово ще бъде дали президентът Росен Плевнелиев ще побърза да обяви кои са неговите избраници. Ако това не се случи в началото на процедурата, вероятно ще означава, че все още местата се уговарят.

Пред "Дневник" Четин Казак от ДПС, към когото всички негови съпартийци насочваха за отговор на въпроса "Ще подкрепите ли промените в конституцията", заяви:

ДПС, чийто експерт във временната парламентарна комисия стана проф. Георги Близнашки, заяви, че не подкрепя отпадането на тайното гласуване и разделянето на Висшия съдебен съвет. "Освен това може би е добре да ни убедят дали част от промените не са от компетентността на Велико народно събрание", заяви още Казак. 

Тезата, че промените в основния закон не могат да минат през обикновено Народно събрание, се застъпва от прокуратурата, част от Висшия съдебен съвет, Върховния административен съд. Тя беше разбита от конституционалисти на двете заседания на комисията в парламента.

Според Казак е добре, "за да не се прекрачи прага на допустимост на конституционните промени", да бъде сезиран Конституционният съд с въпроса Велико или обикновено събрание може да измени основния закон в частта за съдебната система.

Подобно действие също ще доведе до отлагане на реформата за след местните избори, когато разположението на силите вероятно ще изглежда различно.

ГЕРБ, реформаторите и Патриотичният фронт имат общо 125 гласа. Ако към тях се прибавят и депутатите на БДЦ (14), гласовете няма да бъдат достатъчни. Ако бъде договорена подкрепата на АБВ - се събират 150 гласа. Тогава може да се разчита на независимите (4) и на отделни депутати от БСП, които биха подкрепили реформата.

Другият вариант е лявата партия да подкрепи конституционните промени със своите 39 народни представители. Сред обсъжданите сценарии обаче е, че БСП въпреки определени договорености няма да гласуват "за". И тогава ДПС да демонстрират реформаторско настроение и да кажат, че съдебната реформа е възможна благодарение на тяхната подкрепа (36 гласа, включително Делян Пеевски). 

Така, въпреки говоренето от всички политически сили колко жизненоважна е съдебната реформа, колкото повече наближават конкретните действия за приемането й, толкова повече стават договорките за други позиции срещу гласове

Първият тест е гласуването в комисията утре, въпреки че там се очаква предложените промени да бъдат одобрени без изненади.