Обичани неграмотни деца и семейни ценности в незаконни къщи в махалата до Гърмен
Около 800 души, затворени в тясна, изолирана от останалия свят общност. Намират се на около два километра от Гърмен и на още три от село Огняново, не пречат на никого, дори не се виждат. Живеят в общо 134 малки едностайни къщи без вода и канализация, а единиците, които са "по-заможни" - и в двустайни. Наследили са ги от бабите и дядовците си, не са придошли от другаде. Част от тях се препитават като берат ягоди, билки и липов чай от гората, друга част работят в Гърция през деня и се прибират вечер. Всички деца са чинно записани в местното училище, но колко ходят е друг въпрос...
Изобщо картината, която описаха медиите не е същата, която е на живо. Ние видяхме нещо съвсем различно. Там са запазени добродетели, каквито не очаквахме да видим, а очаквахме нещо много по-лошо.
Това разказа за "Дневник" Иван Тодоров от Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе". Тодоров е един от участниците в теренно проучване и оценка на риска в кв. Кремиковци в община Гърмен, проведено в първата седмица на юли съвместно с Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД). Миналия месец между жителите на Кремиковци и съседните населени места възникна ожесточен етнически спор, който ескалира и наложи полицейско присъствие в района, ултиматуми за събарянето на незаконните постройки в махалати и изселване на хората, политически и обществени дебати.
Обяснението за конфликта на жителите на Кремиковци е комбинация от две неща - "свързват го, разбира се, и с политика, също и с бизнес интереси, защото в съседното село Огняново има много хотели, минерални води, добре развиващ се туризъм. Това се вижда като отидеш там на място - нечии интереси, защото хората в този квартал имат добродетели", допълва Тодоров.
Докладът от проучването достига до два основни извода -
масова неграмотност и всеотдайна грижа за децата в общността.
"Хората държат на брака си или на семейното съжителство. Всички родители си отглеждат децата и се грижат за тях с обич. Няма разделени семейства или самотни майки. Няма алкохолици - двата магазина в района едва продават по една каса бира на седмица. Няма я тази наркомания, която в големите градове я има. Няма наркотици, няма пласьори, няма и проституция", коментира Тодоров. Възможно обяснение за това според него може да е религиозността. Болшинството от ромите в Гърменската махала са евангелисти, само едно от семействата е мюсюлманско, а "Българската православна църква е абдикирала напълно", казва Иван Тодоров, който е бивш свещеник.
"Общността в никакъв случай не може да бъде определена като рискова. Първото, което се набива на очи е, че децата са обгрижвани и това потвърдиха и експертите от ДАЗД. Това са бедни семейства, но се грижат за децата си.", коментира и председателят на Център "Амалипе" Деян Колев за "Дневник".
Сериозният проблем обаче е масовата неграмотност в тази общност. От 170 ученици в училището в Гърмен, 70% са тези от кв. Кремиковци, а децата от самия Гърмен са едва десетина. В същото време обаче ниското образование сред ромските деца подсказва, че или отсъствието им от клас се прикрива, или че училището не полага усилия.
"Училището в Гърмен има много хубава база, но тази база е, грубо казано, на гърба на тези ученици, защото грамотността им е на много ниско ниво. Децата в 7-8 клас не могат да четат и да пишат, тези в среден клас също", разказва Тодоров.
На въпроса дали децата изобщо посещават училището, той отговаря, че не може да се каже. Голяма част от родителите им са на мнение, че
образователният процес не е на ниво и децата остават неграмотни, въпреки че ходят на училище.
Тодоров е убеден, че училището и работата на центрове за общностно развитие на местно ниво са най-ключови за така наречената интеграция, обаче поне в Гърмен не е забелязал желание от всички страни. По време на теренното проучване например експертите посетили и кмета, но ги посрещнал зам.-кмета и разговорът им бил кратък и протоколен.
Заради конфликта беше повдигнат въпроса и за незаконните постройки, в които живеят ромите от няколко поколения. От околните села настояват те да бъдат съборени и това вече беше направено с четири от къщите. За средата на юли е насрочено събарянето на още две, като не е ясно на какъв принцип се набелязват, защото дори не са съседни. Това обаче представлява
юридически казус,
защото през 2010 г. и 2011 г. всички домакинства в махалата са взели удостоверения за търпимост на постройките си. Община Гърмен дори била похвалена в доклад на омбудсмана за тази акция.
"През 2010 г. имаше такава възможност хората да получат удостоверения за къщите си. Всеки можеше да кандидатства, да плати определена такса, общината да дойде и да даде оценка и ако е върху собствена земя или общинска, те издаваха удостоверение за търпимост. То не прави къщата законна, но я предпазва от събаряне.", пояснява Деян Колев. В последствие обаче Държавната агенция за национален и строителен контрол (ДНСК) отменила 124 от общо 134 удостоверения, а според Колев не би трябвало да се намесва по този начин в общински решения.
"За съжаление, заради тези игри между общината и ДНСК, фактически потърпевшите са хората, които живеят с мислълта, че домовете им са сигурни. Някои от тях са си купили земята, върху която са къщите им. Тя им е продадена като земеделска земя, така че и те не са имали право да строят върху нея. Обаче дори един грамотен гражданин много трудно може да направи тези разграничения, а какво остава за хората там", казва Колев.
Според него ако се приложат равни критерии и в село Гърмен и в огромна част от българските села ще се окаже, че има безброй много незаконни постройки - не само ромски къщи, но и плевни, земеделски сгради, два етажа вместо един и т.н. "Ако тръгнат багерите да събарят абсолютно всичко, което не е по план, много села ще бъдат заличани."
Решението не е решение
"Ако сега тази общност не е рискова, вероятно ще стане рискова тогава, когато им бъдат съборени къщите и ако се разпръснат. Това което се предлага в момента като решение няма да реши нищо, а напротив - ще създаде много проблеми", убеден е председателят на "Амалипе".
"Не знам как ще отреагират държавата и институциите, но тези добродетели и стойности, които имат в тази общност - всичко това ще се загуби, ако тези хора бъдат разпръснати и пратени на непознати места. Ние от тях наистина ще направим едни престъпници ако ги разпилеем, защото сега те са част от едно цяло. Това е една много затворена и самостоятелна общност, и хората вътре не знаят как да се справят навън. Но сега са запазени и има как да се работи с тях, стига всички да вземат участие, може да им се помогне много", казва и Иван Тодоров.