Депутати се канят да свалят защитата от обекти - културно наследство

Да се разрушават и обезличават сгради-паметници на културата, да се излива бетон върху защитени обекти и археологически находки, да се строи без особен контрол в архитектурни резервати. До такива последици могат да доведат поправките от едва няколко реда в Закона за културното наследство, внесени миналата седмица от депутати от повечето парламентарни сили, начело с Красимир Велчев от ГЕРБ.
Сега за всички инвестиционни намерения и намеси в обекти - културно наследство трябва да има становище от института за недвижимото културно наследство и неговите експерти. Те трябва да одобряват както намесите в археологически обекти и резервати, така и в защитени райони, и в сгради-паметници на културата в цялата страна.
На практика годишно експертите на института трябва да обработват и да отговарят на между 3000 и 5000 преписки и искания. Забавянето на решения е основният посочен мотив на вносителите на законовите промени. В последните години обаче в института бяха направени промени и съкращения, а пък законът поставя срок от два месеца, в който трябва да излезе становище.
Вместо да се види кое спъва работата в института и защо се бави работата на специалистите, депутатите предлагат изменение, което отваря широко вратата за множество злоупотреби при строителство, "вграждане", "социализация" и намеса в археологическите и архитектурни обекти - паметници на културата, както и в ценни сгради.
Измененията предлагат всички видове съгласувания на инвестиционни проекти да могат да минават и през експерти, които ще са в състава на администрацията на съответните общини. Проблем ще възниква, когато например в общината има интерес от инвестиции по проект, който ще бъде одобрен от общински служители. И макар крайното решение да е на министъра на културата, досега практиката е той да одобрява становищата на експертите, които са натоварени с анализа.
Според предлаганите промени в общините с териториално деление ще се създават специализирани звена от поне трима души, които да са дипломирани реставратори или архитекти. И те ще разглеждат постъпилите искания. Техните становища ще бъдат изпращани направо към министъра на културата, който ще издава одобренията. И така на практика ще се заобикаля напълно мнението на експертите от института за недвижимото наследство, които заседават обикновено в състав от седем-осем души по преписките.
Поправката би засегнала и вече внесени документи и планове, които са в института. Като например тези за построяване наново на къщата на столичната ул. "Сан Стефано" 6 на шефа на "Лукойл" Валентин Златев. Ако по тези внесени преписки институтът не се произнесе в законовия двумесечен срок, ще се смята, че има мълчаливо съгласие, гласят подготвените изменения. Това ще важи и за в бъдеще за всички внесени в института документи - ако не им се отговори до два месеца, ще се приема, че има мълчаливо съгласие.
Макар според протокол, с който "Дневник" разполага, експертите от института вече да са се занимали с въпроса за сградата на Златев, известна като "Къщата с ягодите" и да са излезли с неудобно за инвестиционните намерения на бизнесмена становище, на практика официално произнасяне на института все още няма. Защото официален документ може да излезе от звеното само с подписа на директора Даниела Джуркова. А тя още не е подписала мнението на експертите.
Ако подписът в случая се забави достатъчно време - повече от два месеца, според промените ще се смята, че институтът се е съгласил мълчаливо с желанието на Златев къщата да бъде съборена и преизградена. Независимо от недвусмисленото становище на експертите срещу това.
Такава възможност се отваря и при други бъдещи подобни забавени по една или друга причина решения.
Становищата на експертите по този и други подобни казуси пък не са публично достояние. И рядко става известно те произнесли ли са се и по какъв начин. Преди време група от тях са поискали мненията да бъдат публикувани в интернет, но им е било отговорено, че това е вътрешноведомствена информация, научи "Дневник" от експерти в института.
Така в крайна сметка трудно може да се разбере кой точно какво е одобрил, какво е забавил и защо.