Предозиране: Долу ръцете от Благо Джизъса
Въображението на читателя често се оказва бедно, за да разтълкува посланията на пиарите на партиите и държавните институции. Рубриката на "Дневник" "Предозиране" започна със събиране на абсурдите на предизборната кампания без претенции за изчерпателност, но продължава и след изборите.
Следва разпространено до медиите мнение на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, озаглавено "Долу ръцете от Благо Джизъса".
Българският футболист Благой Георгиев (по прякор Благо Джизъса) беше задържан миналата седмица от властите в Италия за вандализъм. Той беше заловен в момент, в който дълбаел с монета инициалите си на една от колоните на Колизеума в Рим - обект от списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. По-късно 33-годишният полузащитник на "Рубин" обяснява, че не е знаел, че деянието е забранено.
"Забелязах, че на Колизеума има и други надписи. Затова си и помислих, че това може да се прави", казва Георгиев пред италианския вестник "Ил Месаджеро".
"Дневник" публикува едно към едно мнението на Божидар Димитров в защита на българския футболист:
Опитът на футболиста Благой Георгиев да си напише името върху колона от римския Колизеум, който грози със съд и затвор за нашия юнак поне в България не заслужава да бъде толкова жестоко порицаван. Защото драскането по стени, колони и прочия древности е част от българската народна култура от много стари времена.
Историците и археолозите знаят, че средновековните българи са драскали по камъните на крепостните стени, по стените на църквите и дворците надписи-графити. Повечето са с "мръсно" съдържание. Текстът им е приблизително следният: "Аз Пено Овчар слязъх на реката за водопой на овцете. Там Пена переше ризи. И аз клецах Пена (клезах е старобългарски глагол, еквивалент на днешния е…х, б.а.).
Археолозите дълго не публикуваха от срамежливост тези графити. Най-сетне един преди трийсет години публикува част от тях. Двама други (акад. Гюзелев и проф. Казимир Попконстантинов) се сетиха, че всички "автори" са от ниски социални групи – овчари, земеделци, ковачи, войници. И че писанията им са на напълно правилен от граматична гледна точка български литературен език. Ерго, грамадна част от българите (около 70%) от всички социални групи са били грамотни. Нормално – в енорийските училища децата се учат да пишат и четат на роден говорим майчин език. Докато в Европа на мъртвия отдавна, но иначе официален за църкви и държави латински език грамотност имат само 2% от населението. Императори като Карл Велики дори са неграмотни, което дава повод на Георги Димитров да се гаври с него на Лайпцигския процес.
В тези графити има и немръсни надписи. На известната колона на Иван Асен ІІ по повод на Клокотнишката битка изписана с едър тържествен шрифт някой средновековен Благо е изчукал със ситни букви: "Аз Драган писах". Не е издържал човека. Ще остане Иван Асен ІІ в историята, а той Драго не. Айде-де.
Та и от подписът на Благо Джисъза щеше да остане нещо за бъдещите историци. Те щяха да пишат след 200 години: "Не е за вярване, днес когато спортният ни музей е пълен с купи за първи места на световни и европейски първенства, че е имало период във футболната ни история, че са ни били като маче у дирек на всички първенства. А на тези на клубните отбори още в първия предварителен кръг сме падали от селски отбори.
Причините за това са неизвестни. Още повече, че имаше сигурни археологически доказателства, че футболистите ни са били грамотни. Един от тях дори се е подписал на колона в Римския Колизей".