При необходимост сред охраняваните от Националната служба за охрана хора ще попаднат и "други лица, свързани с националната сигурност, посегателството срещу които би подровило, отслабило или създало затруднения на властта в Републиката". Това решиха депутатите с приети на второ четене текстове от закона за НСО. При рехаво представителство в пленарната зала обсъждането на текстовете продължава, като Народното събрание удължи заседанието си до окончателното приемане на закона за спецслужбата.

В приетия на първо четене в парламента законопроект за работата на НСО, внесен от бившия вътрешен министър, а сега депутат от ГЕРБ Цветан Цветанов, липсваше възможността за охрана на "други лица". Запазваше се само охраната на висшите държавници, като не се даваше възможност за охрана на други хора извън изброените изрично в закона.

Между първо и второ четене депутати от ГЕРБ, начело с шефа на ресорната комисия Димитър Лазаров, вкараха отново предложение за промяна, според която при конкретна застрашеност се осигурява охрана и на "други лица". Дали има заплаха и дали човекът е от значение за стабилността на властта ще решава специална комисия, ръководена от началника на Националната служба за охрана, и с членове председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" и главният секретар на МВР. Те ще решават и типа охрана, която ще се предоставя.

Макар и досега тази възможност да съществува и от подобна охрана да се ползват различни лица, сред които например и лидерът на ДПС Ахмед Доган, още при дискусиите в комисия текстът предизвика недоволството на опозицията, а и сред управляващите. Те поискаха да не се запазва тази възможност и да отпадне изискването за охрана на други, неизброени в закона хора, като така неясно се разшири предоставяната охрана по обтекаеми критерии и правила.

И днес при дискусиите в пленарната зала текстът породи основният, макар и вече по-вял спор, по закона. Атанас Атанасов от Реформаторския блок заяви, че вероятно има случаи, когато трябва да се реагира на конкретни заплахи и не може всички лица да бъдат подробно изброени, затова можело да се допусне и вписването на "други лица". Той обаче поиска да се запише, че освен свързани с националната сигурност, тези лица не разполагат със собствени средства да си осигурят охрана. Предложението му беше отхвърлено, като ГЕРБ основно бяха "въздържал се".

Съпартиецът му Петър Славов пък поиска мотивите за охрана на външни лица да бъдат обявявани публично. Това предложение също не беше прието.

Така с 87 гласа "за", 16 "против" и 5 "въздържал се" депутатите запазиха възможността за охрана на различни хора извън властта.

Атанас Атанасов възрази и срещу предвидения и одобрен от депутатите специализиран транспорт за бившите председатели на парламента и премиери до 4 години след освобождаването им. Но искането му за отпадането на този транспорт не беше прието. Осигурихте безплатен транспорт за Пламен Орешарски или Георги Близнашки, репликира Атанасов след гласуването.

Друг спор възникна и заради възможността служителите на НСО да използват помощни средства, когато е наложително, за да изпълнят дейността си по закон - въжета, белезници, електрошокови и други палки и приспособления, димки, химически вещества, халосни патрони, патрони с гумени или пластмасови накрайници или шокови куршуми, устройства за принудително спиране на превозни средства, устройства за отваряне на помещения, устройства за светлинно и звуково въздействие.

Единствената забрана е използването на физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати да става спрямо видимо малолетни лица и бременни жени. Това ограничение обаче няма да важи в случаите на масови безредици срещу охранявано лице, когато са изчерпани всички други средства.

Депутати попитаха какво ще стане, ако бременните жени не са във видимо бременно състояние или децата не могат да бъдат определяни като "видимо малолетни". А какво става по време на безредици с бременните, какво ще може да прави НСО с тях, попита пък Атанас Атанасов.

Въпреки възраженията, текстовете бяха приети.

Депутатите запазиха статута на НСО - тя ще продължи да е към президента и ще е със статут на специализирана военна служба. Не бяха приети предложенията да мине към Министерския съвет.

Още в началото на дискусията заради недоволство от неприети предложения, депутатите от левицата напуснаха пленарната зала и обявиха, че ще оставят управляващите да си приемат закона, както намерят за добре.

Преди закона за НСО, депутатите приеха и рамковият закон, регламентиращ дейността в сектора за сигурност - за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Основното в него е подробното регламентиране на дейността на Съвета за сигурност към Министерския съвет, участниците в него, заседания и правомощия.

Със закона се задължават специалните служби да се отчитат пред нарочна парламентарна комисия, като ще докладват също за финансите си. Законът разпорежда на правителството да създаде механизъм за граждански контрол върху службите чрез провеждане на консултации с граждански организации.

Предвижда се шефовете на ДАНС и на разузнаването да представят на Министерски съвет годишни отчетни доклади за предходната година до 31 март.