Прокуратурата предупреди за слабости в новия антикорупционен закон
Прокуратурата предупреждава, че новият закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, може да доведе до двойно наказване. Това става известно от становището й за проекта, изпратено до правната комисия в парламента. То е подписано от заместник главния прокурор Пенка Богданова.
Законопроектът беше разглеждан в последния работен ден на депутатите, но до гласуването му така и не се стигна заради процедурни хватки. От държавното обвинение подкрепят принципно проекта, но са на мнението, че са необходими допълнителни усилия, "за да се постигне балансирано и последователно решаване на основни положения, както и прецизна окончателна редакция". В становището се коментира и дали с проектозакона не е разширен твърде много кръгът от лицата, които подават декларации за имущество и конфликт на интереси. Като пример се дават управителите и директорите на частни болници, които сключват договори със здравната каса.
Прокуратурата отбелязва, че един от текстовете в законопроекта: "действията и санкциите по този закон се прилагат независимо от предприемането на действия и мерки по други закони, включително започване на наказателно производство". От обвинението припомнят основния принцип в правото – non bis in idem – никой не трябва да бъде наказван два пъти за едно и също нещо. Според сега действащото законодателство, когато се образува наказателно дело, административното производство се прекратява, а материалите се изпращат на прокуратурата. Проектът за закона за борба с корупцията обаче изрично не предвижда прекратяване на производството срещу заподозряния високопоставен държавен служител.
"По-същественият проблем, който възниква, е, че възприемането на подобно законодателно решение създава реални предпоставки едно лице да бъде наказано два пъти за едно и също деяние. Последното би било в нарушение на принципа Non bis in idem и би довело и до санкции за нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи", заявяват от прокуратурата. И напомнят, че по въпроса за конкуренцията между наказателната и административнонаказателната отговорност във Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело №3/2015 г. по искане на председателя Лозан Панов."
По принцип е възможно едно и също поведение да изчерпва както състава на административно нарушение, така и състава на престъпление. Административната отговорност обаче не може да бъде реализирана "независимо" от наказателната за същото деяние", пише в становището на държавното обвинение.
Друг проблем в антикорупционния законопроект, който притеснява прокуратурата, е свързан с липсата на ред, по който да се констатира неотстранена в срок или необявена несъвместимост. "Проектът не предвижда по какъв ред и с какъв акт органът констатира, че лицето не е предприело такива действия (по отстраняване на несъвместимостта – бел. ред.) и че несъвместимостта е вече факт. Не е уредено кой орган и по каква процедура ще установява недекларираната от лицето несъвместимост, както и какви ще са последиците от подобна констатация. Щом неотстранената декларирана несъвместимост е основание за прекратяване на правоотношението с лицето, заемащо висша публична длъжност, същите последици трябва да има и установяването на необявена от това лице несъвместимост", пише в становището.
В него се критикува и част от уредбата на производството за установяване на конфликта на интереси в новия закон.