Реставрацията на Голямата базилика в Плиска започвала до 10 дни, ще се изпълнява от консорциум "Армира 2013"

До десетина дни консорциумът "Армира 2013" започва работа по реставрацията на Голямата базилика в Плиска. Това каза пред "Дневник" директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Отпуснатите от правителството пари за тази дейност, които по думите на Димитров възлизат на 119 хиляди лв., минават през музея.
Преди време Божидар Димитров каза, че ще обяви обществена поръчка за тази сума. Днес той съобщи, че поръчка вече е имало, явил се е един кандидат - консорциумът "Армира 2013", и предстои вероятно днес до края на деня да бъде сключен договор с него. Директорът на НИМ не можа да отговори защо поръчката и крайното решение по нея не могат да бъдат намерени в сайта на Агенцията по обществени поръчки. Няма я и на сайта на музея, нито на този на Министерството на културата.
Димитров разказа и как се е стигнало до консорциума от три фирми и в крайна сметка до един кандидат за поръчката: "Като разбрах кои ще се явяват за тая дребна сума - три фирми, ги извиках и им казах:
Я направете консорциум, няма сега да се оспорвате и т.н. за 119 000 лева, да правите циркове
Така трите компании, които възнамерявали да се явят отделно, стигнали до решението за съвместното участие.
По думите на Димитров това той правел за втори път. За първи път така станало при реставрацията на Вила "Армира" от същия този консорциум "Армира 2103". Макар по думите на Димитров в консорциума да влизат три фирми, по данни на ДАКСИ те са две - "Софиийски строител" и "Стройекспрес-НН".
Консорциумът участва в реставрацията на Вила "Армира" през 2012-2013 г., като общата сума на проекта възлизаше на близо 2 млн. лв., финансиран по Оперативна програма "Регионално развитие" и съфинансиран от Европейския съюз и бюджета. Автор и ръководител на проекта пък е арх. Юлий Фърков, който беше избран от Божидар Димитров и сега за научен консултант и наблюдател на реставрацията на Голямата базилика. И определян от директора на НИМ като "най-добрия архитект".
Компаниите в консорциума са свързани и с други проекти около Божидар Димитров. Той каза за "Дневник", че една от тях е правила Боянската църква, а друга - крепостните стени в Созопол. Отбеляза обаче, че фирмите, които имат необходимия лиценз за подобни дейности, са под 15 в България.
Божидар Димитров предположи, че консорциумът ще изразходва тези 119 хиляди лева за около 20 дни и ще приключи дейността на този етап далеч преди зимата. След подписване на договора днес изпълнителите ще получат 30 на сто от сумата - за да купят камъни.
Макар сега сумата да не е съществена, практиката е изпълнителите, започнали един обект, да го довършат. А и днес Димитров потвърди отново сметките, че цялостната реставрация на Голямата базилика се очаква да излезе около 8 милиона лева.
Днес Димитров се отказа пък от наскоро лансираната своя идея за пълно изграждане и покриване на Голямата базилика, въпреки че това не фигурира в проекта, по който се работи - този на покойния архитект Теофил Теофилов, одобрен още през 80-те години на миналия век. Той потвърди думите си отпреди пред "Дневник", че проектът на Теофилов не предвижда пълната реконструкция, възстановяване и покриване на Голямата базилика. И затова тя все пак нямало да бъде направена напълно, обяви днес Димитров.
Като английските абатства ще я оставим открита, без покрив, да вали, да тече
да замръзва през зимата, да разпуква вече направеното. Твърдо ще се придържаме към проекта на Теофилов, който не включва пълната реконструкция и покриването на базиликата. Няма смисъл да дразним някои хора. А нека бъдещите поколения да решат", заяви той.
Помолен да коментира думите на археолога Павел Георгиев, който прави разкопки на Плиска, че проектът на Теофилов е дискусионен от археологическа гледна точка, Димитров отговори, че винаги има спорове и дискусии около подобни проекти. Но отбеляза, че този план е бил одобрен от множество експерти. "И за Айфеловата кула дори 97 на сто от попитаните навремето преди построяването й са били против нея. Сред тях Ги дьо Мопасан и други общественици", отбеляза директорът на НИМ.