Сметната палата откри много грешки в управлението на парите за наука
Сметната палата публикува днес резултатите от одита по изпълнението на Националната стратегия за научни изследвания за периода 2011 - 2014 г. Основният извод в документа е, че "поради пропуските и недостатъците в дейността си, структурите в системата на Министерството на образованието и науката не са осигурили ефективното изпълнение на стратегията" и като цяло не е постигната целта българската наука да се превърне в някакъв фактор за икономиката, съобщават от пресцентъра на СП.
"Много са нашите негативни констатации, за съжаление те са в сфера, към която всички имаме големи очаквания", коментира председателят на сметната палата Цветан Цветков.
Заради неефективното управление на фонда не може да се отчете резултатност на научно изследователската дейност, няма концентрация на ресурси в приоритетните области и не са използвани ефективно националните и европейските фондове, пише в доклада. Видима е и слабата координация с другите финансиращи структури.
Само 6% от финансирането за наука от 2011 до 2014 г. е от структурните фондове на ЕС
Това е една от причините за неблагоприятния финансов профил на България за разходите за научна дейност, отчитат от Сметната палата. "Координацията по рамковите програми на Европейския съюз и финансирането на проекти по тях не е ефективна и ефикасна и не подпомага интегрирането на българската наука в европейското изследователско пространство". Освен това за всички тези години не са предприети действия за разширяване на сътрудничеството на България с повече държави, което би имало полза за науката.
Освен това макар че в стратегията е заложено средствата за наука да се увеличават поетапно докато достигнат 1.5 от БВП през 2020 г., темпото, с което нарастват, няма да позволи постигането на тази цел.
В Плана за действие за първите три години на стратегията е предвиден
общ бюджет от над половин милиард лева.
От него 190 млн. лв. са за мерките, изпълнявани от водещите институции - Министерството на образованието и науката и Фонд "Научни изследвания", като са усвоени 64.5% от планираните средства. Още 355 млн. лева от общия бюджет са за мерки от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което обаче е извън обхвата на одита.
Още проблеми
Регистърът за научна дейност, който е отговорност на МОН, е воден неадекватно и не показва реалното състояние на научните ресурси в България, няма прозрачност при провеждането на конкурсите на фонда за научна дейност и няма условия за следенето на проектите. За четири години са проведени само две конкурсни процедури, при това съпътствани от скандали и уволнения.
Липсват също и ефективна система за оценка на научните постижения, което е демотивиращо за учените; система за контрол на проектите и дори за инвентаризация на научното оборудване, купувано със средства от ФНИ; и какъвто и да е вътрешен ред, което създава риск от хаос в документацията и отчетността.
В края на одита Сметната палата дава на министъра на образованието и науката 21 препоръки за подобряване на дейността - като започва с това да се дефинират ясно видовете научни изследвания.