Мащабен проект за изменение на Административно-процесуалния кодекс (АПК) е внесен в деловодството на парламента, който - от пръв прочит - оставя впечатление за промяна изоснови на административното правосъдие.

Предвижда се, с две думи, мащабно разтоварване на върховните съдии чрез ограничаване на правото на граждани и фирми да отправят касационни жалби срещу актовете на държавните органи и общините. Внасянето на проекта е изненада и поставя въпросителни, тъй като действащият АПК е единственият, който не е получавал критични бележки от европейските институции и се смята за добро постижение на българското законотворчество за административното съдопроизводство.

Във Върховния административен съд действително има проблеми - по мнение на наблюдателите отблизо на разпределението на делата и на случаите на противоречиво решаване на идентични казуси, но досега не се е чувало те да се дължат на дефекти в административно-процесуалните правила.

Най-важната промяна:

В момента пред ВАС подлежат на обжалване всички подзаконови нормативни актове с изключение на тези на общинските съвети. В промените се предвижда до върховните съдии да достигат само издадените от МС и министрите. Но ако се отнасят за прекратяване на служебни правоотношения и уволнения, те пак няма да стигат до ВАС, тъй като "нямат характер на индивидуални административни актове", е мотивът на авторите. С промени в други 30 закона ще бъдат премахнати текстовете, с които ВАС е определен като първа инстанция по спорове, и ще бъдат прехвърлени към административните съдилища в страната, от които най-голяма натовареност ще получи Софийският административен съд, тъй като централните институции на държавната власт са съсредоточени в столицата.

За голям брой спорове е предвидено въобще да не стигат до ВАС, сред тях са данъчните дела. Ако установеното с ревизионния акт вземане е до 5 хил. лв. за граждани и до 25 хил. лв. за юридически лица, решението на първата инстанция е окончателно. Случаи, определени като маловажни, ще се обжалват само пред една инстанция.

Променя се формирането на съдебните състави: Когато ВАС се произнася като първа инстанция, делото ще се разглежда в състав от един съдия, а само когато е касационна (последна) инстанция, съставите ще са от по трима магистрати. Запазват се тричленните състави само ако се разглеждат жалби срещу решения на колективни органи или когато тричленният състав е единствена съдебна инстанция. Премахва се седемчленният състав при делата за отмяна на решения.

Вносителите се мотивират така: "Това значително ще облекчи натоварването на съдиите от Върховния административен съд. Съставът от трима съдии при касационното обжалване дава достатъчно гаранции за компетентност при разглеждане на делото. На практика при петчленните състави в повечето случаи съдиите само подписват вече изготвеното решение (от докладчика - бел. ред.), без да имат време да вникнат в него."

За да обжалват гражданите пред последната инстанция, независимо дали тя е местният административен съд или е ВАС, ще плащат такса от 250 лв., а организациите и държавните органи – 5000 лв. Предвидена е възможност материално затруднените хора да бъдат освобождавани от държавна такса, но от проекта не е ясно как ще се определи това. Вносителите оправдават тези такси с това, че не са по-високи от средния размер по гражданските и търговските дела. Авторите на промените ги мотивират така: "Практически безплатното подаване на касационни жалби към настоящия момент стимулира всеки да пуска такива жалби, без да се интересува дали са основателни. Така се задръства ВАС и на върховните съдии не им остава време да се занимаят с едно от основополагащите си задължения – да уеднаквяват съдебната практика."

Тези суми се отнасят обаче само до делата, по които материалният интерес не може да бъде определен, те ще се внасят предварително – за да започне делото. След окончателното решение на съда загубилата страна трябва да плати 2 процента от материалния интерес, а по делата за обществените поръчки, ревизионните актове и решенията на КЗК се предвижда 4 процента такса за този, който изгуби спора.

- това е очакването на вносителите и те откровено го съобщават: "Имайки предвид риска от понасяне на разноските по делото съразмерно на отхвърлената част от жалбата, страните ще се въздържат да подават касационни жалби в случаите, в които ясно разбират, че нямат основателни аргументи. По този начин ще намалеят данъчните дела, гледани от ВАС, който в момента е изключително претоварен. Това ще позволи делата да се насрочват и решават в по-кратки срокове - както в интерес на страните в процеса, така и в обществен интерес. Същите доводи аргументират и въвеждането на държавна такса за касационно обжалване във връзка с редица други закони, като Закона за обществените поръчки, Закона за защита на конкуренцията и други."

Същият размер на таксите се предвижда и за държавните органи, които обжалват - досега те не плащаха такси. Идеята се коментира като позитивна, защото въвежда равнопоставеност  с държавата на гражданите и фирмите.

Тази промяна предвижда не пленумът на ВАС да изготвя тълкувателно мотивирано решение, когато бъде установено противоречиво произнасяне по еднакви казуси, а това да става вътре в отделенията на ВАС чрез гласуване, без да се посочват мотиви - което посочи мнозинството за правилната практика. Председателят на отделението може да бъде сезиран от някоя страна по дело, което е приключило, че е забелязана противоречива практика, председателят на отделението преценява дали сигналът е основателен, събира съответното отделение и то гласува коя практика да се прилага задължително в бъдеще, без да се мотивира. Юристи коментират, че тази промяна е драстична и спорна, тъй като според конституцията само върховните съдилища ВКС и ВАС, тоест техните пленуми, могат да издават задължителни тълкувателни решения, с които да уеднаквяват практиката.

Създава се обща уредба на института на мълчаливото съгласие, за да не се изготвя специална правна уредба в отделните специални закони. Това трябва да улесни въвеждането му в подходящите случаи. "Мълчаливото съгласие е инструментът, чрез който най-лесно се игнорира бездействието на администрацията", заявяват авторите.

Проектът е внесен от 10 народни представители от Реформаторския блок начело със съпредседателя на ПГ Найден Зеленогорски -  8 депутати от "Движение България на гражданите" (ДБГ), един от Партия "Свобода и достойнство" (лидерът Корман Исмаилов), и един от ДСБ (Борис Станимиров).

Зконопроектът е предложен на РБ  от организациите с нестопанска цел "Асоциация за хармонизация на правото" и "Българско юридическо дружество",  едната от които според запознати е свързана с голямата адвокатска кантора в която участва проф. д-р Иван Тодоров.  В работната група са  проф. Кино Лазаров, доайен на българското административно право и председател на комисията по изготвяне на АПК; зам.-председателят на ВАС Боян Магдалинчев – той се очаква да бъде предложен в сряда за член на КС от квотата на върховните съдии; проф. д-р Иван Тодоров – един от говорителите на комисията по изготвяне на АПК; адв. Росица Балтаджиева, д-р Цветослав Митев, адв. Николай Лазаров и адв. Мария Дерелиева.