Според данните на Държавна агенция за бежанците, броят на потърсилите убежище на територията на страната трайно нараства от 2010 година насам, като най-сериозен ръст, както в България, така и в останалите европейски държави, се наблюдава от началото на 2014 г. Любопитен е големият брой на процедури за предоставяне на статут, които са били прекратени – те са повече както от броя на успешните предоставяния на бежански и хуманитарен статут, така и от отказаните. Производството се прекратява, когато кандидатствалият не се яви на насроченото интервю, промени адреса си на пребиваване, без да осведоми отговорния орган или отказва да съдейства на ДАБ.

Най-голям брой искания за закрила в България през миналата година са постъпили през месец декември, като през 2015 г броят им продължава да расте. Тази година най-голям брой бежанци са се обърнали към българските власти през месец юли – моментът, когато започна кризата по т.нар. Балкански маршрут и десетки хиляди имигранти започнаха да преминават през Турция към Гърция, Македония и Сърбия по пътя си към Западна и Северна Европа.

Най-голям брой по националност от бежанците на българска територия идват от Сирия, като сериозен ръст спрямо пристигналите през 2014 г отбелязват гражданите на Ирак. През 2014 г иракчаните са били 608 души, а до месец септември 2015 те са 2 648 души.

Все повече расте и броят на получените от българската Държавна агенция за бежанците запитвания за трансфер на бежанци, регистрирани на територията на България от други държави членки на ЕС. За цялата 2014 г те са били 7 851, докато тази година до месец септември броят им е 6963.

Запитвания идват от страна на други държави в ЕС с искане България да поеме отговорност за обратно приемане на бежанци. Те касаят лицата, които са изявили желание за закрила в друга държава членка, но съгласно разпоредбите на Регламент Дъблин III тази държава членка счита, че България е отговорна за разглеждане на молбата за закрила.

Според данните най-много регистрирани в България бежанци са се озовали в Германия, Австрия, Швеция и Великобритания. Почти от всички държави членки, включително и от държави извън ЕС, но част от Европейското икономическо пространство и Европейската асоциация за свободна търговия, са постъпили запитвания за трансфер – Швейцария и Исландия. 

Въпреки големия брой запитвания, до момента транспортираните обратно на българска територия бежанци остават твърде малък брой спрямо общия. Най-много са върнатите бежанци от Австрия (95), Унгария (50), Германия (47) Швеция (20).

Много голяма част от бежанците по демографската статистика в България са мъже. Делът им през 2014 и 2015 г остава относително равен – съответно 56% и 59% за двете последователни години. Делът на жените остава постоянен – 13%. Децата измежду бежанците, дошли в България, са намалели през 2015 г – през 2014 г те са били 31%, а до края на август 2015 г те са 28%. Както при възрастните, така и при децата, остава валидна тенденцията момчетата да са повече от момичетата.

Много висок е делът на хората без образование или с ниска степен на образование – начално и основно. Висшистите и полувисшистите общо съставляват 6% от регистрираните.