Депутатите ще редактират Закона за обществена информация до пълна прозрачност
Народното събрание прие на първо четене поправки в Закона за достъп до обществена информация, внесени от Министерския съвет, но депутати от Реформаторския блок, Патриотичния фронт и БСП не харесаха достатъчно промените и изразиха амбицията да редактират закона до достигане на пълна прозрачност.
"Въвежда се странно понятие материален документ. Някой да стане и да обясни къде се съдържа това понятие в други закони. Надявах се да го видя в допълнителните разпоредби, но, уви, го нямаше", започна с критиките Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт. Според него друг нов порок е въвеждането на вътрешни правила на всяка организация. "Ние ще приемаме закон, а те ще променят закона, сиреч да не може да получите достъп до обществена информация. Много пъти съм искал достъп, но обикновено съм стигал до съд и дори след съдебно решение пак не съм я получавал", аргументира се депутатът.
По думите му в сегашния закон има порок, който не се решава и с тези предложения за промени, свързан с изискването за описание на исканата информация. Той даде пример с искане за количествено-стойностната сметка на европрограма, която може да се получи след описание на всяко перо от документа, който обикновено бил в обем 200 - 300 страници. "Трябва да сте вълшебник, за да опишете всички пера в количествено-стойностната сметка. Сиреч като гражданска организация, като активен гражданин, дори като депутат няма да получите информация, няма да се качи и в сайт заради друг порок", каза Байрактаров и уточни, има член в закона, който дава възможност трето лице, което борави с европейски и обществени средства, да не предоставя такава информация.
Мартин Димитров от Реформаторския блок посочи, че проблем, който не се решава с тези промени, е възможността принципал на държавно дружество да не дава обществена информация под предлог, че не я притежава. За пример посочи свое искане миналата година от тогавашния премиер Пламен Орешарски и министъра на икономиката Драгомир Стойнев за проекта "Южен поток". "На нас ни отговориха, че цялата налична информация била в Българския енергиен холдинг. Не може принципалът да отговаря, че не знае данни на свое дружество. Тези въпроси трябва да ги решим, защото добрият достъп е един от най-силните инструмент срещу корупция", посочи той.
Димитров даде пример и с искането си заедно с депутата Петър Славов за заплатите в Българската народна банка преди затварянето на Корпоративна търговска банка, което все още нямало отговор.
Дора Янкова от БСП посочи, че трябва да се реши въпросът с позоваването на чл. 41 от закона като мотив за отказ за достъп до обществена информация. Става дума за позоваването на производствена, търговска и промишлена тайна. "Специалистите в играта на думи препращат към Търговския закон и Закона за защита на конкуренцията", каза социалистката.
И от БСП, и от Реформаторския блок, и от Патриотичния фронт подкрепиха закона на първо четене, но ще внесат поправки между първо и второ четене.
Иначе в приетите промени са правилото таксата за достъп до информация да не превишава разходите на нейното възпроизвеждане; възможност без електронен подпис да се подава онлайн искане за достъп до обществена информация; създава се онлайн портал, който всяка година ще се обновява с обществена информация, определена от Министерския съвет.
Също така се разширява кръгът на институциите, от които може да се иска информация - музеи, библиотеки и архиви; повторното предоставяне става безплатно; насърчават се организациите от обществения сектор да предоставят информацията в отворен, машинночетим формат заедно със съответните метаданни; всяка информация от обществения сектор, създадена след 1 октомври 2015 г., да се поддържа в електронен вид.
Сред поправките са и възможността достъпът до обществена информация да се извърши по електронен път при поискване на заявителя, както и всяка година ръководителите на институциите да определят информация, която да се публикува в интернет.