В "Богатството на народите" Адам Смит дава за пример окаяното състояние на низшите духовни служители на църквата, като следствие на желанието на държавата да улесни достъпа до социално важни и полезни според нея дейности. Той пише още, че ако същите принципи на лесен и евтин достъп до дадено занятие се приложат и към "уважаваните" професии на лекаря и адвоката, това ще доведе до техния пълен упадък

 

Юридическите професии са от изключителна важност за социалната структура на обществото, на тях се гради правовата държава,

От голямо значение обаче са и икономическите последици от начина, по който в една държава е уреден достъпът до висшето правно образование и реализацията след него. В България те са негативни както по отношение на юридическата сфера, така и на други специалности като техническите и инженерните, в които се наблюдава недостиг на кадри.

Правно образование може да се получи в шест държавни университета, в които в момента се обучават над 7000 студенти, по данни на Регистъра на действащите и прекъснали студенти и докторанти към Министерството на образованието към 17 септември 2015 г. По 693 лева трябва да получават университетите за базовата издръжка на всеки студент според постановление №8 на Министерския съвет от 16 януари 2015 г. 

Определени са и средствата, предвидени за всеки храноден и леглоден в студентските столове и общежития - 2.90 лв. и 1.90 лв. съответно.

което го прави неефективен. Сградите се намират в лошо състояние, а възнагражденията на преподавателите са недостатъчни и това налага част от тях да преподават в повече от един университет. И тук възниква следният парадокс – държавата плаща две различни, но все така ниски заплати на един и същ преподавател, за да осъществява една и съща дейност, но със спорна ефективност при повторението ѝ. Уместен е въпросът дали поддържат същата мотивацията при провеждането на лекции в не толкова реномирани университети. Въобще, физически възможно ли е това, когато трябва да пътуват няколкостотин километра седмично, за да се предвижат от един университет в друг.

Един от важните въпроси е - еднакво мотивирани ли са студентите във факултетите със сравнително сложен прием и тези, в които влизането в специалност "право" не представлява проблем. Резултатите от изпитите за правоспособност, дават да се разбере, че не са.

Отделно от това има още три частни университета, в които учат над 3000 студенти по право. Процедурата по създаването на университет или факултет е изключително сложна. А целта би трябвало да е недопускането на такъв свръхизлишък от професионалисти по дадено направление. Отговорността също е размита - замесени са Националната агенция за оценяване и акредитация, министърът на образованието, Министерският съвет и Народното събрание.

Значителна е ролята на средното образование за пренасищането със студенти, следващи право. Една от причините е, че изучаването на природо-математически науки не е на достатъчно високо ниво, което препятства привличането на хора в така нужните технически специалности в момента. Най-вероятно по този начин са изгубени много ценни таланти в други области, за които правото не е същинското призвание.

и различните видове юридически професии. В учебната програма правни теми се обсъждат във философския цикъл на обучение и по-конкретно в предмета "Етика и право", но може да се каже, че материалът е прекалено абстрактен и не добре изложен. За сравнение, в българските училища преди 9 септември 1944 година учениците са получавали завидни правни знания по теми от общественото устройство и функционирането на различните институции до търговската несъстоятелност.

Така логично

Според изследване на "Юридически барометър", ако през 90-те специалността "право" се е изучавала от малък брой хора, имащи отлични перспективи за намиране на високо платена работа, днес професионалната реализация в тази специалност дава едни посредствени възможности за развитие.

От друга страна, адвокати от Софийската адвокатска колегия отбелязват, че

Много хора при избора си на адвокат разчитат повече на това, че той е известен с контактите си сред магистратските среди или разчитат на политическото му влияние. Изглежда, не действат етическите правила, приети в юридическата общност, и университетът би трябвало да е мястото, в което тези ценности да бъдат утвърждавани сред младите прависти. Все пак има и ниши, в които се работи по нормален начин, отбелязват адвокатите, благодарение на чуждестранните инвеститори, въвели съвсем различна корпоративна култура и порядки.

Юридическото образование е застинало в миналото, учебната програма е архаична и не дава възможност на студентите да придобият нужните качества в днешния динамичен и глобализиран свят. Това коментираха за "Дневник" преподаватели и работодатели.

Прекалено много се набляга на модела на запаметяване и възпроизвеждане, твърдят практиците, а не се работи за изграждането в студентите на презентационни и комуникационни умения. Динамичната работна среда и често променящата се законодателна рамка изискват студентите да притежават аналитични и аргументационни качества. Твърде ограничено в рамките на националния правопорядък е българското юридическо образование, споделят адвокати, недостатъчно подготвени са младите юристи по отношение на практиката на европейските институции и правоприлагане.

Все пак преподаватели от Софийския университет, смятат че

В интервю за "Дневник" д-р Стоян Ставру призова за засилване на интердисциплинарния подход в обучението. Според него трябва да се започне с утвърждаването на предмети като "Философия на правото", "Социология на правото" и "Психология на правото" за по-атрактивни сред студентите.

Как да бъдат съчетани обаче теоретичния и практическия подход? Това може да се постигне като се раздели юридическото образование на няколко степени, както е в редица европейски страни.

а чрез степента "магистър" - зависи подхода, който ще се възприеме - студентът да може да специализира в определена област. В момента студентите по право стават директно магистри.

Предстои сериозна реформа на съдебната система, конституцията ще бъде изменена, както и Законът за съдебната власт. Не случайно обаче в конституционноправната наука се прави разграничение между фактическата и юридическата конституция. Юридическата конституция е това, което е написано на хартия, а фактическата – начинът, по който реално функционира едно общество. Ако искаме България да стане правова държава и бъдещите реформи в съдебната власт да дадат своя резултат, крайно време е да реформираме и местата, в които се кове фактическата конституция на една държава – а именно факултетите по право.