Бивш конституционен съдия критикува министъра на финансите за съдебния бюджет
Закон за държавния бюджет, в който не е финансово подсигурена дейността на съдебната власт, може да бъде обявен за противоконституционен, напомни за решение на КС Владислав Славов, председател на Съюза на юристите в България и бивш конституционен съдия.
Той взе участие в дискусията по представянето на новия брой на "Юридически барометър", който акцентира върху промените на конституцията в контекста на реформата на съдебната власт. Славов разкритикува пренебрежителното отношение на министъра на финансите Владислав Горанов спрямо актуализирането на заплатите в съдебната система, което е изискване на Закона за съдебната власт, а не е искане на магистратите или Висшия съдебен съвет. Съдебната власт никога не е била в толкова неблагоприятно положение относно нейния бюджет, каза още Славов. Той заедно със сегашния член на КС Румен Ненков бяха гости на форума на "Юридически барометър", който се ръководи от Даниел Вълчев.
Относно предстоящите поправки в конституцията Славов коментира, че те не можели да запълнят съществуващите дефицити в модела на съдебната власт. Според Славов готвените промени са "непоследователни, хаотични, конюнктурни и политически оцветени". Тези констатации бившият конституционен съдия направи на представянето на новия брой на "Юридически барометър", акцентиращ върху промените в конституцията в контекста на реформата на съдебната система.
Да се върнем към двуинстанционния модел, а също и да се намали броят на съдилищата, предложи Владислав Славов. Сега има 112 районни съдилища и 28 окръжни, посочи той, които могат да се обединят в една инстанция от 50 - 60 съдилища. Така ще се намали бюджетът на съдебната власт с една четвърт и ще се позволи да се гарантира по-високо качество чрез специализация на магистратите. Административните съдилища също са повече от необходимото, смята Славов. Той обаче заяви, че реформа в това отношение би била трудна поради причини от политически характер.
Бъдещите промени в конституцията са само първа крачка към по-сериозна реформа, легитимират се с одобрението на външни авторитети като Венецианската комисия и биха били по-успешни, ако не беше практиката на Конституционния съд (КС). Това са "мантрите", които се повтарят в публичното пространство по време на дебата за промени в съдебната власт, смятат Славов и ръководителят на проекта проф. Даниел Вълчев.
Промените в съдебната власт не трябва да се ограничават до промени в конституцията, трябва да се обърне внимание и на не по-маловажни неща, изтъкна Даниел Вълчев. Необходима е процедура, която персонифицира отговорността, трябва да е ясно кой взима решенията и кой кадрува в съдебната система. Ако някой предложи неподходящ магистрат, той трябва да понесе последствията от решението си, каза Вълчев.
Новият ръководител на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) Теодора Точкова се изказа положително относно обсъжданите допълнителни правомощия на съдебните инспектори. Възможността инспекторите да проверяват данъчните декларации на магистратите, както и да следят за конфликт на интереси и спазване на етичните норми са гаранции за независимост и интегритет. Точкова смята още, че тези правомощия ще помогнат за пресичането на корупционните практики в съдебната власт.
Само професионалисти със специални познания могат да установят корупционни проявления по дадено дело. По този начин Точкова отговори на твърдението на Владислав Славов, според когото тази дейност трябва да се извършва от външен орган спрямо съдебната власт, подобно на този в законопроекта на Кунева, "за да не се каже, че те сами си упражняват контрол". Проверките обаче трябва да се извършват периодично и само при съмнение за незаконосъобразна практика, заяви Точкова. В момента съдебните инспектори следят за решаването на делата в срок, както и за законосъобразността на дейността на магистратите във връзка с делата.
Дискриминация към съда е положението, в което той е лишен от възможността да сезира КС, заяви професор Пенчо Пенев, бивш министър на правосъдието и конституционен съдия. "Съдът може да се обръща към Люксембwрг и да иска преюдициално запитване, а не може да се обърне към собствения си КС", отбеляза той. Индивидуалните жалби се раждат в Европа точно като възможност на съда да се обръща към конституционен съд, напомни той. Думите му бяха в ответ на конституционния съдия Румен Ненков, който се обяви против индивидуалната жалба, тъй като това би довело до претрупване с дела на КС.
Проф. Пенев възрази и на твърдението на Снежана Начева, професор по конституционно право, че европейска практика било и адвокати и прокурори да участват в кадруването на съдиите, той като те също имат поглед над тяхната дейност. Пенев ръзрази и на тезата на проф. Начева, че пленумът на ВСС трябва да одобрява кадровите решения на отделните колегии. Това би обезсмислило промените, тъй като така "само ще се подпечатват" решенията на колегиите.
Не се обсъжда достатъчно състоянието на прокуратурата, която има най-сериозна нужда от реформа, каза Любомир Авджийски от Института за пазарна икономика.Това е най-централизираната прокуратура в Европейския съюз, от съветски тип, заяви той. Недопустима е формулировката в закона, според която всеки прокурор е подчинен на горестоящия му, както и на главния прокурор. Един магистрат може да е подчинен само на закона, отбеляза той.
В дискусията се чуха противоречиви позиции относно детайлите на готвената съдебната реформа, но участниците бяха категорични, че промени са необходими.