Архитектът на новата "Къща с ягодите": Нямат нормативни основания да ни откажат да я построим наново
Законови и нормативни пропуски и неясноти, "разрешено-забранени" намеси в къщи - паметници на културата, и завъртане в порочен кръг. Това показва казусът с ценната къща на ул. "Сан Стефано" 6 в София, известна като "Къщата с ягодите". Най-вероятната развръзка е на мястото на оригинала да се появи копие.
След серия публикации и на финалната права, малко преди да се получи разрешение за "преизграждане" от архитектурния и конструкторски екип на собственика – шефа на "Лукойл" Валентин Златев, пожелаха да разкажат пред "Дневник" за проекта. Според екипа няма друг вариант освен "преизграждане". Оттам показаха проектите, запазващи външния облик на къщата, заснемания, характеристики на строителните материали на старата сграда и др.
Желанието на собственика и кое как може
По думите на арх. Георги Савов - ръководител на проектантския екип, намерението на Валентин Златев е да се запази външният вид на сградата. Вътре обаче се иска ново разпределение на помещенията, което законът допуска, продължава арх. Савов. В къщата трябва да има повече бани, а не както досега – една, по-голяма дневна, асансьор и др. Това означава бутане на някои тухлени стени, които са и носещи. Така изниква и проблемът колко сигурна ще бъде сградата. При промените вътре тя няма да отговаря на съвременните изисквания. За паметник на културата се допускат отклонения от сегашните норми. Колко точно отклонение пита проектантът, който не би рискувал да предаде на собственика дом, който не е напълно безопасен по съвременните изисквания.
Така се стига да новите експертизи, защото всяка намеса в сграда паметник трябва да се съгласува по определен ред, за да не се наруши ценността на обекта. А специфичните качества на всяка отделна къща и изискванията за нея се пазят в досие. Досието на "Къщата с ягодите" обаче липсва от архива на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/, откъдето било изчезнало преди години.
Експертите на института преценяват доколко е допустима всяка поискана намеса в сградата. Нещо, което според Георги Савов прави преценката силно субективна и зависеща от конюнктура, работните групи и прочее. В подкрепа на тезата е разрешението през 2002 г. за промяна на покрива и подпокривното пространство. След тази намеса се оформя още един етаж и е застрашена конструкцията на сградата /виж карето какво е допуснато през 2002 г./.
"На всички срещи, на които на експертно ниво се консултираше проектът с представители на държавата и общината, отбелязах, че колоните на кулата и входа, рамката около входната врата, камината от червен мрамор и някои стари метални решетки ще бъдат запазени и вложени обратно. Попитах кое още ценно от сградата може да бъде запазено и как да бъде почистено и вложено обратно, никой, включително експертите от НИНКН, които са против преизграждането, не ми отговориха и не дадоха друго нещо за съхранение", заяви Савов.
От думите му се разбра, че къщата ще бъде нова, приличаща на сегашната, а от старата ще бъдат запазени изброените пет неща.
Противоречията
В техническата експертиза, изготвена към проекта от експерти от университета по архитектура и строителство и оценяваща възможни ли са преустройствата, се казва, че все пак новото разпределение може да стане и без бутане на къщата – "след пресичане на колоните и премахване на компрометираните етажни и тавански плочи и усилване на фундаментите". В същото време обаче това изпълнение щяло да е неефективно, трудно изпълнимо и рисково. И според арх. Савов няма как да се сложат необходимите бетонни колони и те да бъдат свързани с цялостната съществуваща конструкция на сградата, така че да се понесе тежестта след премахването на носещите стени.
И така: преустройствата са нормативно допустими, събарянето или увреждането на сградата - не, но преустройствата не могат да станат без събарянето на сградата. Затова и инвеститорите пристъпват към друга, напълно разрешена в закона процедура – преизграждането.
По закон преизграждане може да стане, ако сградата е опасна и в риск. Инвеститорът обаче е поискал още в началото на годината оценителна комисия от община "Оборище". И през февруари след инспекция от общината заявяват, че сградата е опасна и сеизмично неустойчива. И предписват да се вземат необходимите мерки.
Така е осигурено основанието собственикът да твърди, че може да се пристъпи към преизграждане.
Всъщност тръгнахме от идеята за укрепване и реставрация, но установихме, че конструкцията не може да гарантира в достатъчна степен безопасното ползване на къщата и затова пристъпихме към преизграждането, каза ръководителят на екипа.
На въпрос щеше ли да се налага вдигането на нови колони и преизграждане, ако не се искаше преустройство и съответно бутане на вътрешни носещи тухлени стени, арх. Савов отговори, че "тук нещата опират също до това какво всъщност желае собственикът", какво му е разрешено или не е забранено. "Той не иска да живее с това вътрешно разпределение и законът не го задължава, дадено му е право да пристъпи към преизграждане, ако сградата е опасна, а такива констатации има. А ние сме изпълнили всички необходими стъпки и процедури преди това преизграждане. Просто няма основания да ни се откаже", отбеляза Савов.
Ръководителят на екипа посочи още, че са били внесени всички необходими заснемания, карти, скици, план за демонтаж, кое как ще бъде свалено и съхранено. Допълнително били изискани още заснемания и доументи, които също били внесени. Нищо повече не ни е искано, просто няма основания за отказ, допълни Георги Савов.
Опасна ли е къщата, преживяла няколко земетресения
Ако ме питате дали утре ще падне – не. Но какво ще стане при едно много силно земетресение, никой не може да каже, каза Савов. Това, че къщата досега е издържала не едно и две земетресения, не означавало, че така ще бъде и в бъдеще.
Според експертизите конструкцията на ценната сграда е масивна, градежът на основите и сутерена е каменен, а на стените в етажите - тухлен. Носещите стени са от плътни тухли. Подовата конструкция на първите два етажа, в това число и на терасите, е стоманобетонна. Такава е структурата и на таванския етаж, който е покрит с дървена покривна конструкция. На места са оформени и вертикални стоманобетонни пояси. Стълбите също носят част от тежестта на сградата, тъй като са каменни, конзолни и са закотвени в носещите зидове.
Въпреки че така са строени голяма част от сградите в централната част на София, според експертизата на УАСГ, съпровождаща проекта, къщата е с "минимална експлоатационна надеждност".
Савов обясни, че бетонът, вложен в сградата, е качество В10. Сега най-слабите и ненатоварени елементи се правят с бетон В15, който е с най-малка якост, тук бетонът на места се рони, казва той. Бетонните колони на къщата са от същия бетон и арматура, която обаче не е с необходимата дебелина. Според екипа на инвеститора пък нови по-дебели стоманени железа не могат да бъдат сложени, тъй като бетонът няма да ги издържи. Подовите и таванските плочи също са напукани и трябва да бъдат подменени.
Самите колони пък не били свързани с основата и не стъпвали в земята. Не стигали и до покрива. На тяхно място обаче не можело да се налеят и нови – конструкцията и скосенията на сградата, терасите и др. не оставяли необходимото място за новите колони. Архитектът обаче отговаря уклончиво налагат ли се нови колони, ако не се бутат вътрешните носещи стени.
Експертите от НИНКН – инженери и конструктори, оспорват твърденията, че сградата е опасна и дори пишат, че "към момента мерки по аварийно временно укрепване или обезопасяване не са необходими". Според тях експертизата не разглежда съществуващи възможности за решаване на основните проблеми на сградата, а направо предлага нейното събаряне. Инженерът смята, че всъщност би било достатъчно да се усили и възстанови носещата способност на таванската плоча, да се укрепят входното стълбище и тераси и да се направи изолация на вкопаните части на сградата. Сеизмичната осигуреност пък можела да се подобри чрез използване на съвременни материали като се отчете и допускането на някои отклонения от изискванията при такъв тип сгради-паметници.
Но какви са "допустимите отклонения"
Савов оспорва, че има съвременни методи, с които сеизмично да се укрепи къщата. Тъй като новите материали няма как да бъдат прикрепени достатъчно надеждно към старите конструкции. И съответно да издържат.
"Питах неколкократно на срещите – какви са допустимите отклонения от нормите. Отговор не получих", заяви ръководителят на проектантския екип. По думите му никъде в нормативната уредба не се казвало колко точно максимално може да се отклони една стара сграда-паметник на културата от съвременните изисквания за сеизмична устойчивост. "Така всичко пак опира до субективната преценка, днес един ще каже, че така е устойчива, утре друг ще реши, че не е", отбеляза той. Самият той не се наемал, а и не намерил конструктор, който да се подпише с името си под проект, предвиждащ сериозни отклонения от съвременните норми. Ако някой иска, нека дойде, да каже стъпка по стъпка как да стане укрепването и да гарантира с подписа си, че отклоненията са допустими и къщата няма да падне върху някого, заяви Савов. Той и екипът му само чували, че имало начини, но такива в конкретика досега не били предложени от опонентите на преизграждането.
| Преустройства на таванското помещение 2002 г. водят до проблеми През 2002 г. в къщата, която тогава все още не е собственост на Валентин Златев, е направено сериозно преустройството на покрива. Тогава дървената покривна конструкция е преработена изцяло без вътрешни опори или подпорни колони. Сложени се дървени рамки със стоманени обтегачи, които трябва да поемат тежестта. Самото подпокривно помещение също е надстроено с около половин метър. Сложени са и бетонни пояси, които се предполага да носят част от тежестта на новия покрив, но те не са свързани един с друг и на практика лежат върху външните стени. Обтегачите също не поемат цялата тежест. И така се натоварват сериозно стените, които нямат нужната опора, за да понесат движенията навън и надолу. Също тогава върху пода на подпокривното пространство е направена циментова замазка с голяма дебелина и теглото й е непосилно за съществуващата стоманобетонна плоча. Наложило се аварийно укрепване със стоманени профили. Дори и на пръв поглед обаче се вижда, че и те също са се огънали и усукали под тежестта. И инженерите от НИНКН смятат, че това са сериозни проблеми, но ако конструкцията бъде възстановена и подсилена, то това ще се преодолее. Ремонтът и преустройството обаче тогава са били съгласувани от тогавашния институт за паметниците на културата. Собственикът си е купил къща с подпокривно пространство, всичко е било съгласувано от компетентните институции, кое сега трябва да го принуди да се лиши от този тавански етаж като снижи височината и помещението стане неизползваемо, коментира арх. Георги Савов. И пита как тогава тази промени, които действително сериозно са застрашили целостта на сградата, са били одобрени. |