Кандидатите за ректор на СУ поеха ангажимент за финансова стабилност до 3 години
Повече от три часа продължи първият дебат на двамата кандидати за ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски". В аулата на Ректората в понеделник вечер се събраха десетки преподаватели и студенти, за да чуят проф. Анастас Герджиков и проф. Тони Спасов и техните предложения за това как да се подобри качеството на обучението и състоянието на най-стария университет в България. Като първи приоритет и двамата поставиха финансовата стабилност на висшето училище, но предложиха различни подходи за постигането й.
В основата на дискусията бяха 13-е искания към новия ректор, които група преподаватели от СУ съставиха в подготовката за избора. Двама от авторите - проф. Александър Кьосев и проф. Анна Пройкова бяха модератори на обсъждането. Изборът ще се проведе по време на Общото събрание на университета на 17 ноември, а причината за смяната е това, че изтича вторият мандат на досегашния ректор проф. Иван Илчев.
По време на дискусията и Герджиков и Спасов поеха като лични ангажименти това в рамките на 2-3 години да преодолеят финансовите трудности в университета, и ако не успеят - да се оттеглят. Те бяха единодушни, че за целта ще помогнат промените в закона за висшето образование, който въвежда нова схема на държавна субсидия според качеството на висшето образование, но са необходими усилия и вътре в университета.
И двамата планират да опитат да привлекат повече чуждестранни и студенти - Герджиков с въвеждане на курсове на английски език, Спасов - с изследователска работа на високо ниво и сътрудничество с бизнеса.
Кандидатите срещнаха съгласие и по това, че заплатите на преподавателите и служителите на университета отдавна имат нужда от увеличение, но преди да се подходи към него е необходим ясен разчет и схема за диференциране на възнагражденията. Последното символично увеличение на заплатите е било преди 7 години, а в момента има демотивиращата практика часовете над норматива да остават неизплатени, отбеляза Анастас Герджиков. Спасов уточни, че няма как увеличение да има от утре за всички, защото трябва да се направят и разчетите как в университета да остават достатъчно средства за развитие.
Проф. Тони Спасов постави акцент върху финансирането на научната дейност и осигуряването на добра експериментална база за изследователите в университета. По думите му в момента университетът не осигурява никакви условия за работа в лабораториите си. Според него вузът може да печели много средства и престиж, ако е по-активен в участието си в международни проекти, оперативни програми и инвестиционни програми. За целта е необходима и по-тясна връзка с бизнеса, като например се изготвят съвместни програми с конкретни компании или да се предлагат курсове за следдипломна квалификация на служителите им, посочи Спасов.
Според ръководителя на катедра "Приложна неорганична химия", първото искане на преподавателите - одит на разходите на университета за последните 12 години ще е много трудна задача и той трябва да е по-скоро фокусиран върху едрите суми, отколкото да прилича на ревизия, в която всяка стотинка се брои. Според него вбъдеще, за да има ясно разходване на пари, трябва да има и много ясна стратегия и дефинирани цели.
Според проф. Анастас Герджиков и одитът и ревизията са еднакво необходими. За него финансовата изрядност и оптимизация на разходите е от съществено значение. За целта предлага електронна система, в която да се следят разходите и финансовото поведение на всеки факултет през цялата година. Герджиков би назначил и постоянен одитор в администрацията на университета. Спасов, от своя страна, смята да раздели напълно финансовото управление на университета от задълженията на ректора - като ги повери на мениджър или изпълнителен директор.
"Каквито и да са резултатите от одита, най-общо те ще покажат, че за някои от проблемите във финансовата сфера сме си виновни сами, а за други имаме недостиг на държавно финансиране", обобщи Герджиков. Той коментира, че обвързването на държавната субсидия с броя на студентите е лош стимул, защото така качеството остава на заден план, когато е очевидно, че по-ниското качество е редно да струва по-малко пари. По думите му от Софийския университет се очаква най-много в страната, но "не можем да имаме различно качество при същото финансиране. Заедно с още десетина университета заслужаваме повече, докато други заслужават по-малко", заяви той. При добре работеща система факултетите, които привличат повече хора заради по-добро качество, ще имат повече средства за заплати и вътрешни подобрения, смята той.
Кандидатите обсъдиха също и имотите и поддръжката на универститета, съдбата на именитото заведение "Яйцето" в Ректората, което сега пустее, възможностите за подобряване на докторските програми, кредитната система и още много подробности около управлението на висшето училище. Като основно условие за успех във всички тях те поставиха финансовата стабилност и ясната стратегия за бъдещето на университета, по които тепърва предстои да се работи.