Юридическата общност е за намаляване на правните факултети
На обществено обсъждане на проектонаредбата на Министерството на правосъдието за придобиване на професионална квалификация юрист преподаватели по право и представители на съсловните организации се обединиха, че 9 правни факултети за България са твърде много. Заместник-министърът на образованието проф. Николай Денчев заяви, че броят на факултетите ще се намали с финансови, а не с административни механизми, за да се избегне намеса в академичната автономия.
Притеснение, че наличието на толкова много юридически факултети девалвира правното образование изрази председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. Позицията му споделиха и проф. Огнян Герджиков и председателят на Съюза на съдиите в България Владислав Славов, които напомниха, че когато те са били студенти е имало само един правен факултет и не всички са успявали да завършат.
Право не трябва да се изучава задочно смятаха повечето участници в обсъждането.
Деканът на юридическия факултет във Варненския свободен университет проф. Петър Христов обаче посочи, че задочно се обучават хора, които вече са завършили едно висше образование, но се нуждаят от правни знания в практиката си.
Проф. Герджиков подкрепи предложението на министерството на правосъдието за единен държавен изпит за всички студенти в страната. Преподаватели заявиха, че е необходимо да се ограничи възможността студент да се явява на държавен изпит по няколко пъти, тъй като има хора, които се явяват "докато побелеят и отгледат децата си". Комбинирането на сериозен единен държавен изпит и финансови стимули за добре представящите се факултети успешно ще ограничи броя на правните факултети, смята проф. Денчев.
Обсъждано беше и предложението на министерството за либерализация на приема студенти. Проф. Сашо Пенов, декан на Юридическия факултет в Софийския университет, каза че заради приемните изпити по история и литература отличните ученици в езиковите гимназии предпочитат да кандидатсват в чужбина. Доцент Боряна Мусева предложи приемният изпит да има по-есеистичен характер, на който да се обсъждат общочовешки теми, за да се проверят общата култура и способността на студентите да се изразяват.
Опасения за либерализацията на приема изрази проф. Жасмин Попова, която посочи, "25% от студентите не могат да пишат, не знаят правопис не могат да се изразяват, а какво да говорим за логическо мислене". Доста от участниците в обсъждането също констатираха слабата подготовка и култура на мнозинството от студентите по право.
Преподавателите изразиха съмнения в успеха на въвеждането на чужди езици в обучението.
Критични мнения се чуха за обхвата на практическия елемент в правното обучение. Доста от преподавателите смятаха, че без основната теоретична база, успешната практика е невъзможна. Проф. Попова заяви, че "правото и математиката изискват логическо мислене, някой който има теоретичните познания, ще придобие практическите за 15 дена".
Учебната програма трябва да се обнови, смятаха повечето от участниците. Предложено беше още изучаването на етика, на икономически, философски и исторически дисциплини. Заместник-деканът на УНСС доц. Вълчин Даскалов, заяви че трябва да се отделят повече време на редица предмети, докато проф. Николай Натов от Софийския университет каза, че те трябва да се изучават по-интензино, но в рамките на вече предвидените часове.
В началото на заседанието министърът на правосъдието Христо Иванов заяви, че реформата в юридическото образование е важна част от цялостната реформа на съдебната система. Успехът на реформата в тази област ще изпрати важното политическо послание, че сме способни суверенно да решаваме проблемите си, каза той.
Това е първото от серия обществени обсъждания, които министерството организира за изработването на наредба за професионална квалификация юрист и цялостна реформа на юридическото образование.