И какво стана сега? Всяка година природни явления като първи сняг, пролетни и есенни обилни дъждове изненадват отговорните институции. Оказва се, че вече и изборите са в тази графа, нищо че се правят кажи - речи всяка година. Всеки път - организационни неразбории, хаос и силна изненада по цялата административна верига на отговарящи за спокойно и честно гласуване.

Правителството обвини законодателството, Централната избирателна комисия (ЦИК) и общинските избирателни комисии, законодателите влязоха в спор кой приел закона и кой не го е променил адекватно, ако е съобразил наближаващите проблеми, съответно отново препратиха към изборната администрация.

В емоционални коментари представител на ръководството на ЦИК пък обясняваше, че не може да отговаря за "чужда къща" и че за организацията по места отговорност имат общинските комисии. Зам.-председателят на ЦИК Мария Мусорлиева освен това заяви, че ако неин роднина бил в зала "Арена Армеец" където хора 40 часа чакаха да си предадат изборните протоколи, то тя щяла да "удуши" първия представител на властта, който й попаднел пред очите. Защо на властта и коя власт така и не стана известно.

От общинската комисия в София пък възкликнаха, че са били предварително обречени на провал, тъй като нямали достатъчно капацитет да поемат възложената им работа. Едва вчера и по изрично настояване на премиера Бойко Борисов шефът на ОИК-София Диляна Иванова подаде оставка.

От работата на други местни комисии, а и в хода на изборния ден се видя, че методически указания на ЦИК са неясни и водят до объркване в прилагането им.

Та така се мина от всички сме виновни до всички други са виновни, но не и ние. "Дневник" се опита да обобщи най-сериозните проблеми, възникнали покрай изборите. Без претенции да посочи виновни или невинни.

В следизборните дни, когато в интернет бяха качени протоколите, гласоподаватели започнаха да сигнализират за редица разминавания и липси - на места за липсващи сто и повече бюлетини, на други - неотчетени преференции. Появяват се все по-абсурдни и коригирани до нечетивност документи, увеличение на гласове на някои партии с над сто от първоначално записаните или драстично намаление на други.

Партии вече се готвят за обжалване на изборите по места. Досега единственият коментар по темата за неотчетени гласове на ЦИК беше по повод липсващи гласове на един кандидат на БСП в София, който заедно със семейството си гласувал за себе си, но в протокола от секцията му нямало нито един глас за него - от Централната избирателна комисия му заявили, че може пък да не е гласувал за себе си, както и роднините му.

Вицепремиерът Томислав Дончев, натоварен от изпълнителната власт с изборния процес, призова хората, които не намират гласа си, да обжалват. Това обаче не е възможно - избирател не може сам да обжалва изборния резултат, обжалването може да стане само от участници в изборите - партия или кандидат, а след това се завърта машината на съдебни решения, ново броене на бюлетини и то само ако съдът реши и т.н. При предишни избори дори новото преброяване, показало разминавания от първоначално отчетените резултати, не е водило до промени в разпределението на властовите постове.

При неотчетените гласове и силно променяни протоколи логично обвиненията паднаха върху хората, пряко броили бюлетините - в секционните избирателни комисии. И в последствие нанасящи данните в изборните книжа.

допълва той. Според него сериозен проблем дошъл от непомисленото предварително, че не всички избиратели искат да гласуват за трите различни видове избори - за общински кмет, за районен кмет и за общински съвет. Така идвало разминаването в броя на гласувалите и намерените бюлетини. Което автоматично водело до грешки при попълването на протоколите и съответно драскания и корекции.

Преди дни говорителят на ЦИК Цветозар Томов коментира, че срещу един подпис в избирателния списък (който е общ за трите вида местни избори), гласоподавателите трябва да получат съответно и трите бюлетини. От което се вдига процентът на невалидните гласове, тъй като се налага хората да пускат празни бюлетини, в случай че нямат предпочитания за някои от видовете избори и не желаят да участват в него. Но не и да има разминаване в броя на пуснатите бюлетини и съответно положените подписи.

Как и дали изобщо това обяснение е достигнало до секционните комисии обаче остава неясно. Или по-скоро от последвалите корекции се вижда, че не е достигнало. Както и от коментарите на хората в СИК, посочващи, че имало разминавания в намерените бюлетини в урната и гласувалите според подписи.

И докато разминавания и корекции между гласувалите за различните видове избори биха могли да бъдат допустими за един-два до 10-15 гласа, то липсата на стотина бюлетини за един от видовете избори буди съмнения не само за грешки в инструктажа. Това обаче може да се види само при повторно броене при обжалване на изборите.

Ама чак толкова ли са били неподготвени хората?!

По правило инструктажи за членовете на изборните комисии трябва да има. На тях трябва да им бъде разяснено именно това - колко бюлетини се дават, как се дават, кой, кога и къде се подписва, как изглеждат протоколите, как се попълват. Обученията са отговорност на общинските комисии. И на предишни избори, и сега обаче членовете на секционните комисии се оплакват, че всъщност подобно обучение почти няма, на повечето места то е проформа. "Казаха ни: "Кой е бил преди на избори?", много вдигнаха ръце, заявиха ни, че сега ще е почти същото и ни пратиха да си ходим", оплака се човек от СИК във Варненско.

Освен при последващото броене и отчитане на гласовете, секционните комисии пък се оказаха неподготвени и в самия изборен ден за това как да се проведе

Още в първите часове след началото на гласуването заваляха жалби и сигнали, че комисиите невинаги дават бюлетината за референдум на избирателите. На някои места бюлетината се даваше само в случай, че човекът се сети да си я поиска, на други - се налагаше хората да се редят на нова опашка, да влизат повторно в тъмната стаичка и т.н., за да гласуват за референдум. Инициативни комитети, партии и гласоподаватели заговориха за умишлен саботаж на допитването.

Тук вече не ставаше дума само за лош или несъществуващ инструктаж. Оказа се, че неясните методически указания на ЦИК се създали хаоса и всеки е тълкувал инструкциите, както може. Или както му е удобно.

Наложи се ЦИК спешно да пусне инструкция до общинските комисии, с която нареди бюлетина да се дава винаги и само при изричен отказ на избирателят да участва в референдума, да не му се дава. Указанието дойде обаче едва по обед. Заради срива в сайта на ЦИК обаче не е ясно кога информацията е достигнала до отделните общински комисии. Според реформаторите например едва към 15 ч. следобед е имало комисии, които са разбрали за новото нареждане.

При още неотминал хаос с референдума, изборната администрация бързо влезе в нов - предаването на книжата. И

чакащи в зала "Арена Армеец" да предадат протоколите си на Общинската избирателна комисия в София. Припадащи, гладни, неспали, изнервени хиляди хора, заключени часове наред. И до днес виновникът се търси - кой ги заключи, кой организира така нещата? Вече 119 човека сезираха прокуратурата за незаконното си задържане и се канят да заведат искове в съда по правата на човека в Страсбург, ако тук не получат възмездие. Вчера вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че ОИК е наредила на полицията да заключи вратите на спортната зала и да не пуска хората. Какви са правомощията на ОИК да дава заповеди на полицаите, те длъжни ли са да се съобразят с всяко нареждане, независимо правомерно ли е то и други подобни въпроси обаче така и не намират отговор.

По тази тема започна и най-сериозното прехвърляне на отговорностите. От ОИК-София заявиха, че предварително са били "обречени", тъй като с промени в изборния кодекс по времето на правителството на Пламен Орешарски броят на комисията е бил свит от 41 човека на 19. От ЦИК отказаха да поемат отговорността, твърдяха, че организацията на процеса е изцяло в правомощията на ОИК. Ако са забелязали проблема, защо не са дали инструкции, указания или не са направили друг опит да парират проблема преди той да се е случил, така и не се разбира. Авторът на промените в кодекса Мая Манолова (бивш депутат, а сега омбудсман) пък заяви, че общинската комисия е можела да си извика външни експерти.

Помощ от външни хора предложиха и от Столична община, от правителството. Изборната администрация така и не се възползва, като от ОИК обясняваха, че в помещението с бюлетините и протоколите имат право да присъстват само изрично изброени в закона хора. А от ЦИК не дадоха нови разяснения. Депутати и изпълнителна власт се канят час по-скоро да правят промени в кодекса. Защо обаче трябваше да се стигне до поредното безумие (след като на предишните местни избори през 2011 г. се наложи депутат да носи чувалите с бюлетини и да се включи активно в следизборната организация на предаване на протоколи, отново довела до опашки, чакащи и нервни хора), а не бяха взети превантивни мерки...защо отново администрацията беше изненадана като от първия сняг. Това остават риторични въпроси.

На този фон

изглежда малък проблем. Но все пак това е прецедент. До момента намирането на информация за това колко хора са гласували към определен час, никога не е било предизвикателство. До тези избори. И към края на изборния ден още нямаше обобщени данни за активността. Това стана заради срива на сайта на ЦИК, атакуван от хакери. Това наруши и комуникацията на централната комисия със звената по места. ЦИК така и не намери друг начин за връзка с местните комисии и за предоставяне на навременна информация.